Стив Бери - Александрийската връзка

— Синайската Библия — продължи Херман — е един от най-старите съществуващи ръкописи. Някои смятат, че самият Константин е поръчал написването й. Но тя е на гръцки, което означава, че е била преведена от староеврейски от някой напълно неизвестен автор от също толкова неизвестен оригинал.

Монасите от „Света Екатерина“ все още не са се примирили, че след повече от сто години така и не са им върнали Библията. Десетилетия наред пишат молби до Съединените щати да се намесят. Точно затова отидох да видя въпросния документ. Исках да разбера за какво е целият този шум.

Възхищавам се на Тишендорф, че е успял да вземе ръкописа. Монасите са щели или да го изгорят, или да го оставят да изгние. За съжаление много от източниците ни на знание са застигнати от подобна участ. Надяваме се единствено, че Пазителите са били по-предпазливи.

— Ти май наистина вярваш в тия работи?

Херман се замисли дали да продължи. Нещата се развиваха доста бързо и този мъж, който скоро щеше да стане президент, трябваше да осъзнае ситуацията.

Изправи се.

— Ще ти покажа нещо.

Торвалдсен се разтревожи, когато Алфред Херман се изправи и остави питието си на масата. Той рискува да погледне надолу и видя, че австриецът води вицепрезидента към спираловидната стълба. Бързо обходи с поглед пътеката между рафтовете на горния етаж и осъзна, че няма друг изход надолу. На останалите три стени също имаше няколко прозоречни ниши, но нямаше как двамата с Гари да се скрият в тях.

Щяха да ги забележат веднага.

За щастие Херман и вицепрезидентът подминаха стълбите и спряха пред една стъклена витрина.

Херман посочи осветената витрина. Вътре лежеше старинен сборник с ръкописи, чиято дървена обложка беше надупчена от дървояди.

— Този ръкопис също датира от четвърти век. Представлява трактат върху ранните църковни учения и е написан от самия Августин. Баща ми го купил преди няколко десетилетия. Няма никаква историческа стойност, тъй като съществуват негови копия, но изглежда наистина впечатляващо.

Той се пресегна и натисна някакъв бутон, маскиран като един от винтовете от неръждаема стомана. Горната третина на витрината се отдели от останалата част. Вътре лежаха девет листа тънък папирус.

— Тези листове обаче са доста ценни. Те също са купени от баща ми преди десетилетия от същия човек, който му е продал и сборника. Някои от тях са написани от Евсевий Йероним Софроний, живял през четвърти и пети век. Велик църковен деятел. Превел Библията от староеврейски на латински. Неговата Библия се нарича Вулгата. Историята го познава под друго име. Йероним.

— Интересен човек си ти, Алфред. Вълнуват те всякакви странности. Какво значение биха могли да имат днес тези смачкани стари листове?

— Уверявам те, имат огромно значение. Толкова голямо, че би могло да промени мисленето ни. Част от тях също са били написани от Августин. Това са писма между Йероним и Августин. — Той забеляза, че американецът все още не изглежда достатъчно заинтригуван.

— Имали са поща по онова време, така ли?

— Най-ранна форма на поща. Пътници, тръгнали в подходящата посока, се съгласявали да вземат писма и пакети. Някои от най-запазените документи от онова време са писма.

— Е, това вече е интересно.

Херман стигна до същността на въпроса.

— Питал ли си се някога как е създадена Библията?

— Всъщност не.

— Ами ако цялата Библия е една лъжа?

— Това е въпрос на вяра, Алфред. Какво значение има?

— Има огромно значение. Представи си, че ранните църковни отци — мъже като Йероним и Августин, които формирали религиозното мислене — били решили да променят всичко. Помниш ли кога са живели те? Четиристотин години след Христа, много след като Константин признал за равноправна новата християнска религия, по време, когато укрепващата църква елиминирала всички философии, опровергаващи ученията й. Създавал се Новият завет. Различни евангелия оформяли единно послание, в основата на което било учението, че Господ е милостив и опрощаващ и че Христос бил дошъл. Но съществувал и Старият завет. Евреите продължавали да го използват. Християните също искали той да бъде част от религията им. За късмет на онези църковни отци текстовете на Стария завет били малобройни и всички били написани на староеврейски.

— Но нали каза, че Йероним превел Библията на латински.

— Точно в това е въпросът. — Той пъхна ръка в рамката и извади един потъмнял лист. — Тези са написани на латински, езикът от времето на Йероним.