Стив Бери - Александрийската връзка

— Как се е свързал с Малоун? — попита Касиопея.

Даниълс сви рамене.

— Нямам представа, но съм доволен, че точно Котън е с него. За съжаление обаче няма как да му помогнем.

— Можем да проследим полета им — предложи Касиопея.

Президентът поклати глава.

— Няма начин. Не трябва да допускаме някой да разбере, че сме замесени. Искам да открия моите предатели. А за целта трябва да си мълчим.

— А финалистите са — каза тя — Лари Дейли и Брент Грийн.

Даниълс се засмя.

— Победителят в това състезание получава билет за затвора с всички включени разходи. Но не и преди лично да го изритам отзад.

Явно бе възвърнал навика си да раздава разпореждания.

— Вие двете сте единственото, с което разполагам, за да открия отговора на загадката. Не мога да замеся нито една друга агенция по очевидни причини. Позволих на всичко това да се даде ход, за да мога да ти предоставя възможност, Стефани. Знаех, че си надушила нещо за Дейли, но, слава богу, не си действала. Сега трябва заедно да открием истината.

— Наистина ли смятате, че министърът на правосъдието е замесен? — попита Касиопея.

— Нямам представа. Брент играе ролята на светец изключително добре и е възможно да е богобоязлив и религиозен християнин. Но също така е човек, който не би искал да напусне влиятелния си пост и да стане „консултант“ в някоя вашингтонска юридическа кантора. Затова и остана през втория мандат. По дяволите, всички останали напуснаха кораба — добавиха към биографията си важния правителствен опит и извлякоха облаги от връзките си. Но не и Брент.

Стефани почувства, че трябва да го защити:

— Той ми спомена, че е допуснал изтичане на информация за Александрийската връзка, защото сам е търсел предателя.

— По дяволите, възможно е. Не знам. Това, което знам, е, че заместник-съветникът по националната сигурност е подкупвал Конгреса. Вицепрезидентът ми крои планове с един от най-богатите мъже в света. А две нации в Близкия изток, които по принцип се ненавиждат, в момента работят заедно, за да предотвратят откриването на библиотека отпреди хиляда и петстотин години. Това като че ли е всичко, нали, Стефани?

— Да, господин президент, схващаме положението.

— Тогава намерете предателя.

— И как предлагате да го направим?

Той се усмихна на решителността й.

— Доста мислих по въпроса. Нека първо хапнем нещо, после идете да поспите. Изглеждате изморени. Тук сте в безопасност.

— Не можем да чакаме до сутринта — отвърна тя.

— Ще се наложи. Знаеш ли как овесът увира най-добре? Когато го оставиш да къкри на котлона със затворен капак. Така твърдите зрънца се превръщат в божествена закуска. Ще оставим цялата работа да покъкри няколко часа и тогава ще ви разкажа какво съм намислил.

Виена

Торвалдсен се върна на пръсти в нишата, но продължи да слуша напрегнато разговора на долния етаж. Присъствието на американския вицепрезидент в замъка на Херман разкриваше множество нови възможности. Старият човек погледна Гари и сложи пръст пред устните си. Момчето трябваше да мълчи.

От долния етаж се чу подрънкване на стъкло.

— За нашето приятелство — каза Херман.

— Точно това харесвам у теб, Алфред. Лоялността. Днес тя не се среща често.

— Вероятно твоят шеф мисли същото.

Другият мъж се засмя.

— Даниълс е глупак. Има прекалено опростенчески поглед към живота и целия свят.

— А ти смяташ ли се за лоялен?

— Абсолютно. Преживял съм пет години с Дани Даниълс. Вършех точно това, което той искаше. Усмихвах се. Защитавах го. Но повече не мога да го понасям. Американците също.

— Надявам се да не си пропилял времето си напразно.

— През всичките години изграждах коалиции. Създавах познанства и приятелства. Изглаждах отношенията с враговете. Имам всичко, което ми трябва…

— Освен пари.

— Не бих казал. Имам достатъчно длъжници, за да задвижа нещата. А и арабските ми приятели са доста щедри.

— Орденът също оценява усилията на хората, които го поддържат. Твоят президент не е особено приятелски настроен към световния бизнес. Изглежда, го привличат митническите тарифи, търговските ограничения и откритото банкиране.

— Това е отделен проблем. Уверявам те, че мнозина във Вашингтон са на съвсем различно мнение.

Шумът от долния етаж подсказваше, че двамата мъже сядат. Торвалдсен се приближи до парапета. Херман седеше на стол, а вицепрезидентът бе седнал в едно от креслата. И двамата държаха питиета.