Стив Бери - Александрийската връзка

— А откъде разбрахте, че аз съм отзад? — полюбопитства тя.

— Момчетата ми обожават микрофоните и видеото. Така че просто слушаха и наблюдаваха. Знаехме за флашпаметите, както и къде ги крие и просто изчаквахме.

— Разследването беше преди месеци. Защо не го притиснахте тогава?

— А ти?

Отговорът беше очевиден.

— Аз не мога да го уволня, но вие можете.

Даниълс постави и двата си крака върху дъсчения под на верандата и седна на края на стола.

— Скандалът е жестоко нещо, Стефани. Никой в тази държава няма да повярва, че не съм знаел какво прави Дейли. Трябваше да го отстраня, без да оставям следи.

— Тоест най-добре бе Дейли да го свърши сам — обади се Касиопея.

Даниълс я погледна.

— Така щеше да е най-добре. Лари обаче е специалист по оцеляване. И то много добър.

— С какво ви държи? — попита Стефани.

Дързостта й сякаш му се понрави, вместо да го подразни.

— Освен компрометиращите снимки, на които съм с една коза, няма кой знае какво.

Стефани се ухили.

— Не можех да не попитам.

— Така е. Сега разбирам защо говорят така за теб, Стефани. Наистина можеш да вбесиш човек. Какво ще кажеш да се върнем към въпроса ми, който явно и двете не смятате за важен. Защо Брент Грийн е пожелал да говори лично с Котън?

Тя си спомни какво й беше казал Дейли в музея.

— Дейли ми каза, че Брент се опитва да бъде следващият вицепрезидент.

— Което ни води до целта на нашата среща. — Даниълс се облегна и залюля стола си. — Обичам да играя ролята на доброто старо момче. Това е част от възпитанието ми сред хълмовете на Тенеси. И една от причините да обичам Кемп Дейвид. Напомня ми за дома. Сега обаче е време да бъда президент. Някой е получил достъп до секретните ни досиета и е успял да надникне в Александрийската връзка. След това въпросните лица са предали информацията на две чужди правителства, които в момента са в истерия. Израелците са бесни. Признавам, на пръв поглед изглежда, сякаш сме се хванали за гушите. Честно казано обаче, аз харесвам тези хора. И никой, абсолютно никой няма да закача Израел по време на моя мандат. За съжаление някои хора от администрацията ми мислят другояче.

Стефани искаше да попита кого точно има предвид, но реши да го остави да говори.

— Някой е задвижил нещо тук, нещо, което започна с отвличането на сина на Котън Малоун. За щастие, що се отнася до Малоун, тези хора нямат никаква представа с кого са се захванали. Той ще ги побърка. Което пък ни дава възможност да си изясним нещата. Един мой чичо навремето казваше: „Искаш да убиеш змия? Лесна работа. Запалваш храсталака, където се крие и изчакваш да изпълзи. Тогава просто й отсичаш главата“. Точно това ще направим и ние.

Касиопея поклати глава.

— Както споменах, господин президент, забърква се голяма каша. Замесена съм в нея само от ден-два, но вече загубих представа кой казва истината.

— Включително и аз ли?

Касиопея присви изумруденозелените си очи.

— Включително и вие.

— Това е добре. Човек трябва да е подозрителен. — В гласа му се долавяше искреност. — Имам нужда от помощта ни. Ето защо те уволних, Стефани. Трябваше да имаш свобода. И сега я имаш.

— Свобода за какво?

— Да намериш моя предател.

Виена, 23:20 ч.

Торвалдсен поведе Гари към долния етаж на замъка. Не се беше чувал с Алфред Херман след краткия им разговор. Гари бе прекарал вечерта с няколко от останалите гости. Двама от членовете бяха довели децата си и Херман беше организирал да вечерят в оранжерията отзад.

— Беше страхотно — каза Гари. — Пеперудите кацат буквално в чинията ти.

Самият Торвалдсен беше посещавал павилиона с пеперудите няколко пъти и мястото го беше очаровало. Дори се беше замислил да построи подобно помещение в Кристиангаде.

— Те са изключителни създания, но изискват огромни грижи.

— Там е като в тропическа гора.

И двамата не можеха да заспят. Очевидно Гари също беше нощна птица. Отправиха се към библиотеката на Херман.

Торвалдсен беше чул, че Синия стол възнамерява да се срещне с Икономическия комитет. Дискусиите щяха да продължат известно време, което щеше да му даде възможност да се подготви добре. Утрешното заседание щеше да е от решаващо значение. Дебатите трябваше да бъдат точни и целенасочени. Всички щяха да си тръгнат в неделя. Срещите им никога не се проточваха. Администрацията и комитетите свеждаха въпросите за разглеждане само до тези, които изискваха гласуване. Темите за обсъждане се представяха, дискутираха и решаваха. Целите на Ордена се формулираха чак до пролетта.