Стив Бери - Александрийската връзка

— Значи ставаме двама. В момента съм без работа, а според заместник-съветника ви по националната сигурност, съм под арест. И не ме ли уволнихте именно вие?

— Точно така. Лари ме помоли и аз се съгласих. Но трябваше да го направя, за да можеш да дойдеш тук.

Касиопея се наклони напред.

— Дълго време имах известни съмнения, но сега вече знам. Работите с израелците, нали? Опитвах се да сглобя мозайката, но сега всичко ми се изяснява. Те са дошли при вас.

— Разбрах, че баща ви е един от най-умните мъже в Испания. Създал е финансова империя от нищото. И сега вие я управлявате.

— Което не е една от силните ми страни.

— Чувам обаче, че стреляте отлично, че сте безразсъдно смела и с коефициент на интелигентност на гений.

— Освен това в момента съм замесена в невероятна политическа каша.

Очите на Даниълс се присвиха развеселено.

— Каша, наистина. Права сте, израелците дойдоха при мен. Поизнервени са заради Котън Малоун.

Стефани знаеше, че Даниълс не е безразличен към Малоун. Преди две години Малоун се беше забъркал в съдебен процес за убийство в Мексико Сити. Жертвата на убийството бе наблюдател от Агенцията за борба с наркотиците и бивш съквартирант на Даниълс от колежа. Убийството му бе буквално екзекуция. Стефани беше изпратила Малоун, за да осигури осъдителна присъда, но по време на обедната почивка на съда Малоун се беше озовал насред престрелка, в която бяха загинали мексиканският прокурор и синът на Хенрик Торвалдсен. Малоун бе застрелял убийците и бе получил куршум в рамото, но бе успял да извоюва присъда. Когато беше поискал да се пенсионира по-рано, заради проявената храброст Даниълс лично го беше освободил от военноморския флот.

— Ами вие, сър? — попита тя. — И вие ли сте изнервен от Малоун?

— Сър? За първи път ме наричаш така. Забелязах, че при малкото ни срещи никога не си използвала това обръщение.

— Не подозирах, че сте забелязали.

— Стефани, аз забелязвам изключително много неща. Например преди малко Котън Малоун се обади в офиса на проект „Магелан“. Вие, разбира се, бяхте заети, затова разговорът бе прехвърлен на Брент Грийн по лично нареждане на министъра на правосъдието.

— Мислех, че вече Дейли отговоря за проекта.

— Аз също. Защо Грийн би постъпил така?

— А откъде знаете, че го е направил? — попита Касиопея.

— Телефоните му се подслушват.

Стефани се запита дали беше чула добре.

— Подслушвате телефоните му?

— Точно така. На него и на още няколко души. Да, един от тях е Лари Дейли.

Обля я вълна от нерешителност и тя си наложи да се концентрира. Явно ребусът съдържаше много неизвестни.

— Стефани, цял живот съм работил, за да стигна дотук. Това е пост, на който човек наистина може да промени нещо. А аз се справям добре. Безработицата е най-ниската от трийсет години насам. Инфлация буквално няма. Лихвените проценти са съвсем скромни. Преди две години дори успях да намаля данъците.

— С помощта на Лари Дейли, който държи юздите на Конгреса. Трудно е да загубиш — не можа да се въздържи Стефани. Този човек може и да бе президентът, но в момента нивото й на търпимост беше под нулата.

Даниълс мълчаливо се поклащаше на стола си и се взираше в гъстата гора.

— Помниш ли „Роки III“?

Тя не отговори.

— Обожавам тези филми. Винаги пребиват Роки почти до смърт и зазвучава онази страхотна музика. Тогава той изведнъж сякаш проглежда, събира всичките си сили и пребива противника си.

Тя го слушаше с интерес.

— В „Роки III“ той разбира, че треньорът му Мики е организирал лесни победи. Сигурни печалби. За да може Роки да запази титлата си и да не бъде нараняван. Сталоун изигра ролята си великолепно. Иска да се бие с мистър Ти, но Мики не му разрешава, защото мистър Ти ще го убие. Роки буквално побеснява, когато осъзнава, че е възможно да не е толкова добър, за колкото се смята. Мики, разбира се, умира, и в крайна сметка Роки нокаутира мистър Ти.

В думите на президента се долавяше нотка на уважение.

— Дейли е моят Мики — почти прошепна президентът. — Той организира мачовете ми. А аз съм като Роки. Това не ми харесва.

— А нима не знаехте? — попита тя.

Той поклати глава, а изражението му представляваше странна смесица от любопитство и раздразнение.

— Канех се сам да го изоблича, когато разбрах, че ти провеждаш разследване. Да използваш момиче на повикване? Доста находчиво. Моите хора не проявиха подобно въображение. Трябва да си призная, че когато ми разказаха за това, мнението ми за теб незабавно се промени.