Стив Бери - Александрийската връзка

Торвалдсен се ослуша.

Човекът с Херман говореше на английски.

Американец.

— Това е важно, Алфред. Всъщност много повече от важно е. То е от първостепенно значение.

— Съзнавам положението ви — отвърна Херман. — Но то не е по-съдбоносно от нашето.

— Малоун е на път към Синай. Ти каза, че всичко ще е наред.

— И наистина ще бъде. Да ти налея ли малко коняк?

— Да не се опитваш да ме успокоиш?

— Опитвам се да ти налея коняк.

Торвалдсен направи знак на Гари да не мърда и се отдели от нишата, за да погледне набързо над металния парапет. Под него стоеше Алфред Херман и с декантер в ръка. До него стоеше по-млад мъж, вероятно в средата на петдесетте, облечен в тъмен костюм. Главата му беше увенчана с гъста руса коса. Беше гладко избръснат и изглеждаше доста енергичен и в същото време невинен — идеален за модел на някой портретист или пък за актьор.

Което не беше далеч от истината.

Торвалдсен познаваше този мъж.

Беше вицепрезидентът на Съединените щати.

Кемп Дейвид, Мериленд

Стефани регистрира думите на президента:

— Как така вашият предател?

Даниълс я погледна разтревожено.

— Някой в това правителство си играе с мен. Прокарва собствената си политика, опитва се да постигне собствените си цели, сякаш смята, че съм или прекалено мързелив и апатичен, или прекалено глупав, за да осъзная какво става. Не е нужно да си гений, за да разбереш кой е подстрекателят. Моят така наречен лоялен вицепрезидент. Той е един амбициозен негодник.

— Господин президент… — започна тя.

— А, това също го казваш за първи път — „господин президент“. Вероятно отношенията ни търпят развитие.

— Имам известни резерви по отношение на вас и вашата администрация.

— Това е проблемът на бюрократите. Американските политици идват и си отиват. Но вие оставате завинаги. Което означава, че имате база за сравнение. За мое съжаление, Стефани, ти явно ще се окажеш права в този случай. Заобиколен съм от предатели. Вицепрезидентът толкова много иска да заеме поста ми, че едва се контролира. За целта дори е готов да направи сделка с дявола. — Даниълс замълча, но тя не прекъсна мислите му. — Орденът на Златното руно.

Добре ли беше чула?

— Той е там, в този момент. На среща с техния ръководител. Мъж на име Алфред Херман.

Явно беше подценила сериозно Дани Даниълс. Както и Брент Грийн. И двамата бяха доста информирани. Касиопея се поклащаше на стола, но Стефани забеляза, че тя слуша внимателно. Беше й разказвала за Ордена.

— Баща ми беше член на този Орден — каза Касиопея.

Това не го бе споменала по време на разговора им.

— Години наред двамата с Хенрик посещаваха събранията им заедно. Аз обаче предпочетох да не продължа да членувам след смъртта му.

— Добър ход — отвърна Даниълс. — Групичката им се свързва с множество конфликти в света. Те са доста обиграни. Никога не оставят следи. Разбира се, ключовите играчи обикновено намират смъртта си. Като всяка добра банда, си имат силов играч. Мъж с прозвище Ноктите на орела. Типично по европейски. Наемен убиец с впечатляваща титла. Точно те отвлякоха момчето на Малоун.

— И вие ни казвате това едва сега?

— Да, Стефани, казвам ви го сега. Едно от предимствата да си лидер на свободния свят е, че мога да казвам каквото си поискам. — Той й хвърли изпитателен поглед. — Тук се случват много неща. При това бързо. От всички страни. Направих най-доброто предвид обстоятелствата.

Тя се върна на въпроса.

— Какво прави вицепрезидентът при Синия стол?

— Синия стол? Радвам се, че ти също си информирана. Надявах се да е така. Продава душата си. Орденът се стреми с всякакви средства да се добере до Александрийската библиотека. Търсят доказателства за някаква теория и въпреки че смятах цялата история за странна, очевидно нещата не са толкова прости.

— Какво казват израелците? — попита Касиопея.

— Не искат нищо да бъде разкрито. И точка по въпроса. Искат да оставим нещата така. Изглежда, Орденът е доил саудитското кралско семейство от десетилетия насам и сега са решили да обърнат всичко наопаки. Да настроят арабите и евреите едни срещу други. Всъщност планът им не е лош. Ние също сме постъпвали така. Но напрежението ще ескалира. Никой не може да предвиди как ще постъпят фанатиците, независимо дали са араби, израелци или — той замълча… — американци.

— Какво искате да направя? — попита Стефани.

— Нека първо ти кажа още нещо, което не знаеш. Котън се е обадил още веднъж на Грийн. Искал му е услуга. Грийн е дал разрешение военен самолет да транспортира самия Малоун, бившата му съпруга и още един мъж до — ако щете, вярвайте — Синай. В момента летят. Нашето предположение е, че третият човек е наемният убиец. Освен това Малоун е поискал от Грийн проверка на самоличността на този човек — което, между другото, министърът на правосъдието съзнателно е забравил. Не е направил никакво проучване. Ето защо проверката извършихме ние. Котън е дал името Джеймс Макколъм. Описанието не съвпада, но човек с това име съществува и той е бивш военен от специалните части, който в момента е наемник на свободна практика. Има подходяща биография, за да работи за Ордена, не смятате ли?