Стив Бери - Александрийската връзка

— Явно имаш голямо доверие на този човек — отбеляза вицепрезидентът.

— Никога не ни е разочаровал.

— Важно е да не започне сега. Аз ще бъда в Чикаго в деня на заминаването на Даниълс. Белият дом няма да съобщи нищо. Все едно президентът си е във Вашингтон и работи и изведнъж се появява по новините в Афганистан. Тогава ще ме скрият, докато той се върне. Стандартна процедура след Единайсети септември.

— Какво ще правиш, след като свалят самолета? — попита Херман.

— Ще положа клетва и ще управлявам през следващите три години. След това ще се кандидатирам за още четири и после се махам.

— Искам да знаеш, че ако открием изгубената библиотека, планът, който ние сме изготвили, веднага ще влезе в действие.

— И още как. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Трябва напълно да объркаме Израел и арабите. Аз ще ги лаская, вие ще ги предизвиквате. Саудитците ще бъдат принудени да преговарят. Не могат да си позволят хаос в страната. Аз също искам цените на петрола да се понижат. Няколко долара на барел ще променят брутния ни вътрешен продукт с милиарди. Ще мобилизирам Америка да си отмъсти за смъртта на Даниълс. И никой няма да спори с мен по този въпрос. Целият свят ще се присъедини към нас. Арабите ще ни се умилкват, ще се молят да ни станат приятели. Това е моментът, в който и те ще се присъединят, и така всички печелим.

— Политическият комитет смята, че ще настъпи глобална нестабилност.

— Кой го е грижа? Моите гласоподаватели ще са освирепели от ярост. Нищо не зарежда с положителна енергия американците повече от едно сплотяване около знамето. А аз възнамерявам да ръководя този процес през следващите седем години. Арабите са търговци. Ще осъзнаят, че времето да си сътрудничим, е настъпило, особено ако това причинява някакви вреди на Израел.

— Добре си обмислил всичко.

— Не съм мислил за нищо друго през последните няколко месеца. Опитах се да накарам Даниълс да промени мнението си, но стане ли въпрос за Израел, той отказва да отстъпи. Тази проклета нация с население колкото един американски окръг може да ни съсипе. Аз обаче не възнамерявам да им го позволя.

— Когато се видим следващия път, ще бъдеш президент на Съединените щати.

— Алфред, освен терористите, които лично ще извършат атентата, двамата с теб сме единствените в света, които знаят. Лично съм се погрижил.

— Аз също.

— Тогава да действаме и да се наслаждаваме на отплатата.

Херман се опитваше да прецени мъжа срещу себе си. Да, той бе вицепрезидентът на Съединените щати, но не се различаваше от стотиците други политически играчи, които бе купувал и продавал из целия свят — мъже и жени, жадни за власт и лишени от съвест. Американците се биеха в гърдите, че са над тези неща, но никой, вкусил възможностите на властта, не можеше да им устои. Мъжът, седнал срещу него в библиотеката му, не правеше изключение. Говореше за благородни политически цели и промяна на външната политика, но беше готов да предаде страната си, президента си и самия себе си.

И слава богу.

Орденът на Златното руно процъфтяваше от липсата на морал у хората.

— Алфред — казваше той, — бъди откровен с мен. Наистина ли съществуват доказателства, че Израел не може да има библейски претенции към Светите земи?

— Разбира се. Старият завет е бил основен обект на изследвания в Александрийската библиотека. Появилият се към края на съществуването на библиотеката Нов завет също бил подробно анализиран. Знаем това от съществуващите ръкописи. Можем логично да предположим, че както текстовете, така и анализите на Библията на оригиналния староеврейски език все още съществуват.

Той си спомни какво му беше съобщил Сейбър от Ротенбург. Израелците бяха убили трима. Всеки от тях бе посетен от Пазител. Всеки бе изследвал Стария завет. Самият Хаддад беше получил покана. Защо иначе биха му оказвали подобна чест? И защо Израел бе убил палестинеца?

Трябваше да има някаква връзка.

— Наскоро бях в Англия — каза вицепрезидентът, — където ми показаха Синайската Библия. Увериха ме, че е от четвърти век, един от най-старите запазени екземпляри на Стария завет. Написана е на гръцки.

— Чудесен пример — отвърна Херман. — Знаеш ли историята?

— Отчасти.

Херман разказа на госта си за немския учен Тишендорф, който през 1844 г. обикалял Изтока в търсене на стари ръкописи. Той посетил манастира „Света Екатерина“ в Синай и докато го разглеждал, забелязал кошница с четирийсет и три пожълтели страници, изписани на древногръцки. Монасите му казали, че смятат да ги използват за огъня, както много други преди тях. Тишендорф им доказал, че страниците са от Библията, и те му разрешили да ги вземе. Петнайсет години по-късно се върнал в манастира от името на руския цар. Показали му останалите библейски страници и той успял да ги върне в Русия. В крайна сметка след революцията комунистите продали ръкописа на англичаните, които го съхраняват до ден-днешен.