Стив Бери - Александрийската връзка

— Какво имаше предвид, като каза, че християните също ще бъдат замесени?

— Ако открият Александрийската библиотека, ще открият и текстове, изобличаващи цялата измама, която Библията в действителност представлява.

Торвалдсен не беше убеден.

— Няма да ти се удаде лесно.

— Уверявам те, Хенрик, че съм обмислил нещата доста добре.

— Къде се намира Ноктите на орела?

Той погледна датчанина одобрително.

— Много добре. Той обаче е извън твоето влияние.

— Но не и твоето.

Херман реши да бъде пределно ясен.

— Няма да постигнеш нищо. Фактът, че държиш дъщеря ми, не може да ме спре.

— Вероятно трябва да ти обясня положението. Семейството ми преживя нацистката окупация в Дания. Мнозина от нас бяха избити, но и ние убихме много немци. Изправял съм се пред безброй предизвикателства. Изобщо не ме е грижа за Маргарете. Тя е една арогантна, разглезена и глупава жена. Приятелят ми Котън Малоун, синът му и новата ми родина са единственото, което ме интересува. Ако трябва да я убия, ще го направя.

Херман се беше притеснявал за външни заплахи, но най-неотложният проблем се бе появил отвътре. Трябваше да спечели благоволението на този човек. Поне за известно време.

— Мога да ти покажа нещо.

— Трябва да прекратиш тая операция.

— Прекалено много неща са изложени на риск и не става въпрос само за бизнес интересите ни.

— Тогава покажи ми.

— Ще го уредя.

Мериленд, 16:50 ч.

Стефани седеше на задната седалка на форд събърбън. До нея беше Касиопея. Профучаха през главната порта, без да спират при въоръжената охрана. Отправиха се на север от Вашингтон към Мериленд. Стефани веднага осъзна къде отиват.

Кемп Дейвид. Мястото за отдих на президента.

Колата мина покрай още пазачи и още един пропускателен пункт и накрая спря пред елегантна дървена къща, потънала в зеленина. Излязоха на прохладния следобеден въздух. Агентът от тайните служби, когото бе видяла в музея, махна и входната врата се отвори.

Президентът Робърт Едуард Даниълс-младши излезе.

Знаеше, че президентът никога не използва рожденото си име. Преди много време беше възприел умалителното Дани. Общителен човек с кънтящ баритон, Дани Даниълс беше благословен с невероятната способност да печели избори. Беше губернатор цели три мандата, а след това и сенатор, преди да се кандидатира за президент. Оттам нататък преизбирането му за втори президентски мандат беше лесно.

— Стефани, радвам се, че дойде — провикна се Даниълс, докато пъргаво слизаше по стълбите на верандата. Президентът беше с джинси, раирана риза и ботуши.

Стефани събра кураж и пристъпи напред.

— Имах ли избор?

— Всъщност не, но наистина се радвам, че дойде. Дочух, че си имала някакви неприятности.

Даниълс се засмя, но Стефани не беше в настроение. Дори лидерът на свободния свят не успя да я разсмее.

— Благодарение на хората ви — отвърна тя.

Той разпери ръце, все едно се предаваше.

— Тепърва предстои да разберем това. Та ти дори още не си чула какво имам да ти кажа. А що се отнася до променения ти външен вид — косата и облеклото — харесват ми.

И без да й остави възможност да отвърне, той се обърна към Касиопея.

— Вие сигурно сте мис Вит. Доста съм слушал за вас. Животът ви ми се струва много вълнуващ. Бих искал да посетя онази крепост, която реконструирате във Франция.

— Тогава трябва да дойдете. Ще ви разведа наоколо.

— Разбрах, че строителните работи се извършват както преди шестстотин години. Невероятно.

Стефани осъзна, че Даниълс всъщност й предава послание. Те са тук, той беше информиран, така че отпусни се.

Добре. Да видим накъде биеше.

— Противно на мнението ти, Стефани — каза Даниълс, — аз не съм идиот.

Седяха в дървени люлеещи столове на предишната веранда. Даниълс енергично се люлееше, а дъските на пода проскърцваха от тежестта на едрото му тяло. Президентът бе висок метър и деветдесет.

— Не си спомням да съм ви наричала идиот — отвърна тя.

— Навремето баща ми казваше на майка ми, че никога не я е наричал кучка в лицето. — Той я изгледа. — Което беше вярно.

Тя не отговори.

— Положих доста усилия, за да те изкарам от онзи музей. Той е едно от любимите ми места. Обожавам самолетите и космоса. Изчел съм всичко за тях като млад. Знаеш ли кое е най-хубавото да си президент? Можеш да наблюдаваш излитането на всеки космически кораб, ако поискаш. — Президентът преметна крак върху крак и се облегна назад. — Имам проблем, Стефани, и то сериозен.