Стив Бери - Александрийската връзка

— Нито един друг превод от староеврейски няма смисъл.

Херман огледа втренчените в него лица и добави:

— Имената на местностите се предават от поколение на поколение като свята традиция. Старите имена съществуват в паметта на народа и обикновено се налагат отново. Хаддад открил, че това особено важи за района на Асир.

— Не съществуват ли открития, които да свързват Палестина с Библията?

— Открития съществуват. Но нито един от намерените досега надписи не доказва нищо. Върху Моавският камък, открит през 1868-а, пише за войните, водени между Моав и Израел, както се споменава и в Царства. Друга археологическа находка, открита в долината на Йордан през 1993-та, сочи същото. Но никъде не се споменава, че Израел се е намирал в Палестина. Асирийски и вавилонски документи споменават за победи в Израел, но нито един не посочва къде се намира Израел. В Царства пише, че армиите на Израел, Юда и Едом са марширували седем дни в безводна пустиня. Но напуканата долина на Палестина, която обикновено се приема за именно тази пустиня, може да се премине само за един ден и в нея има изобилие от вода.

Думите на Херман се лееха свободно, сякаш беше пазил тези истини в себе си прекалено дълго.

— От Храма на Соломон няма и следа. Нищо никога не е било открито, макар в Царства да пише, че Соломон е използвал огромни камъни, скъпи камъни, изсечени камъни. Не би ли трябвало да е оцелял поне един каменен блок?

Той стигна до същината.

— На практика учените са позволили предубежденията им да повлияят на тълкуванията им. Те са искали Палестина да бъде земята на древните евреи от стария завет и затова целта е оправдала средствата. Действителността обаче е далеч по-различна. Археолозите наистина са доказали едно — че държавата Палестина от стария завет се е състояла от хора, обединени в селца и малки градове, чийто основен поминък бил дребното земеделие. Имали са и някакви наченки на култура. Но е било селско общество, а не високо развитото израилтянско общество от ерата след Соломон. И това е научен факт.

— Какво пише в Псалтира — попита един от членовете. — Истината ще избликне от земята.

— И какво ще правите оттук нататък? — попита някой.

Херман очевидно се зарадва на въпроса.

— Въпреки отказа на саудитците да позволят каквито и да било археологически проучвания Хаддад смятал, че все пак съществуват доказателства в подкрепа на теорията му. В момента се опитваме да ги открием. Ако теорията му може да се докаже — или поне да предизвика достатъчно въпроси относно истинността на обещанията в Стария завет — помислете си само за последствията. Не само Израел, но и Саудитска Арабия ще се окаже дестабилизирана. А всички ние сме неприятно впечатлени от корупцията на нейното правителство. Представете си само какво биха направили радикалните мюсюлмани там. Та нали най-свещеното им място е родина на библейските евреи? Ще се получи нещо подобно на Хълма на Храма в Йерусалим, място, за чиято святост претендират и трите основни религии. Същото това място предизвиква хаос вече хиляди години. Хаосът, който може да възникне в Западна Арабия, също е непредвидим.

Торвалдсен прецени, че е бездействал твърде дълго. Изправи се.

— Нима вярвате, че тези открития, дори да бъдат потвърдени, могат да имат такива мащабни последствия? Какво друго предизвика интереса на Политическия комитет?

Херман го изгледа с омраза, която само те двамата можеха да разберат. Кръгът беше провокирал Малоун, отвличайки сина му. Сега той щеше да провокира Херман. Разбира се, Синия стол никога нямаше да си признае тази слабост. Торвалдсен доста ловко бе изиграл картите си точно тук, на събранието, където Херман трябваше да внимава. Нещо обаче му подсказваше, че австриецът държи още една карта.

Тънките устни на възрастния мъж се извиха в усмивка, която накара Торвалдсен да замълчи.

— Точно така, Хенрик. Има и още нещо. Нещо, което ще въвлече и християните в битката.

Виена, 22:50 ч.

Алфред Херман затвори вратата към личния си апартамент и свали робата и веригата от врата си. Тежестта им беше истинско изпитание за уморените му крака. Положи дрехата върху леглото, припомняйки си със задоволство заседанието. След три часа членовете най-накрая започнаха да проумяват. Планът на Ордена беше едновременно грандиозен и изобретателен. Сега му оставаше само да потвърди думите си, че доказателствата тепърва предстоят.

Нещо обаче започваше да го тревожи.