Стив Бери - Александрийската връзка

— А откъде знаем за него? — попита Херман. — Има само един източник. Старият завет. Мнозина от вас днес се позоваха на този текст. Бен Гурион говори за естественото и историческото право на еврейския народ . Той също се позовава на Стария завет. Това е единственото доказателство, в което се споменава за тези божествени откровения, но автентичността му е доста съмнителна.

Торвалдсен обхвана с поглед залата.

— Ако аз притежавам нотариални актове за вашите имоти и тези документи датират от десетилетия, и са преведени от отдавна измрели хора, които дори не са говорели родния ви език, няма ли да се усъмните в автентичността им? Няма ли да търсите и други доказателства, освен един непроверен и недоказан превод? — Херман замълча. — И въпреки това ние безпрекословно сме приели Стария завет за Божието слово. Неговите текстове в крайна сметка са повлияли на Новия завет. Написаното в него все още има геополитически последствия.

Всички изчакваха Херман да стигне до същността на тезата си.

— Преди седем години палестински учен на име Джордж Хаддад, който изучавал подробно Библията, написал статия, публикувана от университета в Бейрут. В нея той твърди, че сегашният превод на Стария завет е погрешен.

— Доста смела догадка — намеси се пълна дама, която се изправи. — Приемам Божието слово по-сериозно от вас.

Херман изглеждаше развеселен.

— Наистина ли? И какво знаете за това Божие слово? Знаете ли историята му? Кой е бил авторът му? Преводачът? Текстът е бил написан преди хиляди години от неизвестни хора на староеврейски, а този език е мъртъв повече от две хиляди години. Вие знаете ли нещо на староеврейски?

Жената не отговори.

Херман кимна.

— Липсата ви на знания е разбираема. Езикът непрекъснато се променял и новопоявилите се думи се разбирали по-скоро от контекста, отколкото от начина им на изписване. Една и съща дума имала няколко различни значения в зависимост от контекста, в която била използвана. Еврейските учени превели думите на тогавашния език векове след написването на Стария завет, макар самите да не знаели езика. Просто отгатвали значението на думите или, дори по-лошо, променяли го. След още няколко века други учени, този път християнски, отново превели текстовете. Те също не говорели староеврейски и следователно също отгатвали значението на думите. С цялото уважение към вярата ви, ние нямаме никаква представа какво гласи Божието слово.

— Вие нямате вяра.

— В това отношение — не, тъй като въпросът няма нищо общо с Бог. Това е човешко дело.

— И какви са доводите на Хаддад? — попита един мъж, а тонът му подсказваше, че е заинтригуван.

— Той правилно предполага, че когато историите за завета на Бог към Авраам са били разказани за пръв път, евреите вече са населявали Обетованата земя, днешна Палестина. Това, разбира се, станало векове след предполагаемото обещание пред Авраам. Според библейския текст Обетованата земя се е простирала от реката на Египет до великата река Ефрат. Споменават се множество имена на населени места. Когато обаче Хаддад съпоставил тези имена, преведени обратно на староеврейски, с реално съществуващи местонахождения, открил нещо изключително. — Херман замълча с очевидно самодоволство. — Обетованата земя на Мойсей и земята на Авраам се намират в Западна Саудитска Арабия в местността Асир.

— Където се намира Мека? — долетя въпрос от залата.

Херман кимна. Торвалдсен забеляза, че мнозина от членовете незабавно схванаха значението на думите му.

— Това е невъзможно — промълви някой.

— Всъщност мога да ви го покажа — отвърна Херман.

Той протегна ръка и от тавана се спусна екран. Проекторът светна. На екрана се появи карта на Западна Саудитска Арабия, Червено море криволичеше покрай назъбената крайбрежна ивица. Мащабът показваше, че площта на района е с дължина около четиристотин километра и ширина триста километра. На стотина километра от брега се простираха планински вериги, които плавно се спускаха към Централната арабска пустиня.

— Бях сигурен, че сред вас ще се намерят скептици. — Херман се усмихна, докато сред насъбралото се множество се дочу нервен смях. — Това е днешен Асир.

С едно негово движение екранът се смени.

— Проектирайки границите на библейската Обетована земя върху картата и използвайки местонахожденията, които Джордж Хаддад точно установил, пунктираната линия очертава земите на Авраам, а непрекъснатата линия — земите на Мойсей. Библейските местонахождения, преведени обратно на староеврейски, напълно съвпадат с реките, градовете и планините от този регион. Много от тях и досега запазват старите си названия, естествено, адаптирани на арабски. Питали ли сте се защо в Палестина никога не са открити палеографски или археологически доказателства за библейските местонахождения? Отговорът е прост. Тези места не се намират там. Намират се на стотици километри на юг, в Саудитска Арабия.