Стив Бери - Александрийската връзка

Трябваше да се съсредоточи.

Влязоха в една от конферентните зали на бизнес центъра и затвориха вратата. Върху масата ги чакаха компютър и телефон, както и химикалки и хартия. Ето затова му харесваше обслужването в „Четирите сезона“. Казваш какво ти трябва, и ти го осигуряват.

— Котън — започна Пам веднага, — този часовник ми беше подарък. Нали ти казах. От мъжа, с когото излизам от известно време.

Той наистина помнеше, че тя бе споменала нещо такова в Лондон. Марка „Таг Хойер“. Доста скъп. Тогава се бе впечатлил.

— Кой е той?

— Адвокат от друга фирма. Старши партньор.

— Откога сте заедно? — Прозвуча, сякаш му пукаше, а съвсем не бе така.

— От няколко месеца. Но стига. Откъде би могъл да знае, че всичко това ще се случи? Та той ми подари часовника още преди седмици.

Искаше му се да й вярва. Но и друг път бе имало такива случаи сред съпругите на агенти. Пресегна се за телефона и набра кода на Атланта и телефона на проект „Магелан“. Обясни на гласа, който му отговори, кой е и какво иска. Помолиха го да изчака. След две минути в ухото му прогърмя мъжки глас.

— Котън, тук е Брент Грийн. Прехвърлиха обаждането ти към мен.

— Трябва да говоря със Стефани.

— Няма начин. Тук се случиха доста неща. Ще трябва да се задоволиш с мен.

— Защо министърът на правосъдието се занимава с хората на проект „Магелан“? Обикновено страниш от тях.

— Доста е сложно, Котън. Стефани бе освободена от поста си и двамата сме се захванали със сериозна битка.

Малоун не се изненада.

— Всичко има връзка с това, което правя тук, нали?

— Точно така. В администрацията има хора, които са изложили сина ти на опасност.

— Кои?

— Не сме сигурни. Точно това се опитва да разбере Стефани. Можеш ли да ми кажеш какво се случва при теб?

— Чудесно се забавляваме. Лисабон е страхотен град.

— Има ли някаква причина да си толкова саркастичен?

— Сещам се за около хиляда. Но искам да направиш нещо. Да провериш един човек на име Джеймс Макколъм. Твърди, че е служил във войската, в специалните служби. — Котън набързо описа външността на Макколъм. — Трябва да знам дали има такова лице и какво е миналото му. — Докато обясняваше молбата си, гледаше право в лицето на мъжа до себе си, но то дори не трепна. — Какво става със Стефани?

— Доста е дълго за разправяне. Но трябва да сме наясно какво става при теб. Би могло да й помогне.

— Не знаех, че толкова ти пука.

— Не мога да разбера защо всички смятат, че не я харесвам. Напротив, тя притежава много положителни качества. Но в момента е загазила. Не съм чувал нищо нито за нея, нито за мис Вит от няколко часа.

— И Касиопея ли е там?

— Със Стефани е. Приятелят ти Хенрик Торвалдсен я изпрати.

Грийн беше прав. Наистина, доста неща се случваха там.

— Освен всичко имам известен проблем и с бившата си съпруга. Изглежда, израелците я следят.

— Наясно бяхме. Мъжът, с когото излиза в Атланта, е симпатизант на израелците. От Мосад го помолили да й подари някои неща. Часовник, медальон, пръстен. Всички, съдържащи джипиес устройства. Предполагам, са се надявали да носи поне едно от тях в някой или друг момент.

— Това означава, че израелците са знаели, че има планирано действие срещу сина ми и са били готови да се възползват.

— Можеш спокойно да направиш това заключение. Александрийската връзка в безопасност ли е?

— Не знаех, че си запознат с проблема.

— Вече съм.

— Израелците се погрижиха за него вчера, а преди малко едва не се разправиха и с нас. — Сега вече определено трябваше да помисли. — Трябва да затварям. Имаш ли някакъв номер, на който директно да те набера? — Грийн му го даде. — Бъди готов. Скоро ще ти се обадя отново.

— Котън — прекъсна го Грийн, — онзи адвокат, с когото е излизала бившата ти съпруга. Мъртъв е. Застреляха го преди няколко дни. Израелците си заличават следите.

Той схвана намека.

— На твое място бих я държал под око — каза Грийн. — Не се знае какво можеш да очакваш от нея.

— Това е най-малкото.

— Както и да е, тя е проблем.

Малоун затвори телефона. Пам го гледаше втренчено.

— Любовникът ти е мъртъв. Израелците са се погрижили. Работел е за тях.

Лицето й се разкриви от шока. Той лично не бе никак натъжен. Онзи мъж е бил съучастник в отвличането на Гари.

— Ето какво се случва, когато се сприятелиш с гърмяща змия. Все се чудех как са ни открили в хотела в Лондон. Просто нямаше начин да са ни проследили от апартамента на Хаддад.

Малоун виждаше, че е разстроена, но нямаше време за чувствата й. Съжалението по невъзможни неща може само да те убие по-лесно. Той се обърна към Макколъм.