Стив Бери - Александрийската връзка

Огромен надгробен паметник изпълваше центъра на високото правоъгълно пространство. Той се огледа, но не видя нищо обезпокоително. Прозорците привлякоха погледа му. Десният бе разбит, стъклата бяха пръснати по пода, а краят на някакво въже тъкмо изчезваше през перваза, явно дърпано отвън. Адам бе изчезнал.

Малоун чу стъпки по камъните и видя Пам и Макколъм да тичат към него. Върна се в галерията и попита Макколъм:

— Какво стана с теб?

— Удариха ме по главата. Двама. Горе. Ликвидирах един в църквата, но след това ме хванаха. И ме неутрализираха.

— Защо си още жив?

— Не знам, Малоун. Защо не ги попиташ?

Той пресметна наум. Трима убити. Двама, които уж бяха повалили Макколъм. Значи петима? Но той бе видял само трима. Насочи пистолета си към Макколъм.

— Тези приятелчета нахлуха тук, погнаха ни, опитаха се да убият мен и Пам, а теб просто те удрят по главата и си тръгват. Доста необяснимо, не мислиш ли?

— Какво искаш да кажеш, Малоун?

Малоун измъкна локатора от джоба си.

— Работят за теб. И са пристигнали да ни ликвидират, за да не ти се налага ти да вършиш мръсната работа.

— Уверявам те, че ако исках да сте мъртви, вече щяхте да сте.

— Дойдоха право в магазина. Обкръжиха го като лешояди. Знаеха точно къде да търсят. — Той вдигна локатора. — И следяха точно нас. Убих един горе и бях на косъм да убия и третия. Но изведнъж той просто си тръгна. Това е най-странният екип от убийци, който съм виждал.

Той щракна уреда и го насочи към Макколъм. Включи звука и всички чуха тихото пиукане, сочещо, че приемникът е открил целта си.

— Теб следят. Ето това го доказва.

— Давай, Малоун. Направи каквото смяташ, че трябва.

Пам стоеше отстрани и мълчеше. Малоун се обърна към нея.

— Не ти ли казах да останеш горе?

— Останах, но после той дойде. Котън, човекът действително има ужасна цицина на главата.

Това не го впечатли особено.

— Достатъчно е жилав да отнесе и някой куршум, изстрелян от наемниците му, за да ни заблуди.

Насочи локатора към Макколъм, но ритмичното пиукане не се промени.

— Доволен ли си сега? — попита Макколъм.

Малоун размаха локатора наляво и надясно, но сигналът не се промени. Не Макколъм бе обектът. Точно в този момент Пам мина покрай тях. Сигналът се промени. Макколъм също го усети.

Малуон насочи устройството към Пам и сигналът се засили. Тя също го чу и се извърна към него.

Малоун отпусна ръката с пистолета и се приближи към нея, продължавайки да движи устройството. Пулсирането отслабна, след това отново се усили, когато го насочи право към нея.

Лицето й доби смаяно изражение и тя попита:

— Какво е това?

— Следели са теб. Ето как са открили Джордж. Чрез теб. — Обзе го ярост. Той хвърли локатора, напъха пистолета в джоба си и започна да я опипва.

— Какво, по дяволите, правиш? — изкрещя тя.

Нервността й бе очевидна, но той нямаше намерение да щади чувствата й.

— Пам, ако се налага да те съблека чисто гола и да претърся всяко отверстие в тялото ти, ще го направя. Така че по-добре ми кажи къде е.

Умът й сякаш блокира от объркването.

— Кое къде е?

— Това, което локаторът проследява.

— Часовникът — каза Макколъм.

Той се извърна. Макколъм сочеше китката на Пам.

— Там трябва да е. Има си собствен източник на енергия и е достатъчно голям, за да побере предавател.

Малоун сграбчи китката на Пам, разкопча часовника, измъкна го и го запокити върху пода. Вдигна локатора и го насочи. Равномерният, силен сигнал потвърди, че целта бе в часовника. Насочи устройството обратно към Пам и сигналът замря.

— О, господи — изпъшка тя. — Значи заради мен убиха онзи старец.

Малоун влезе в бизнес центъра на хотел „Риц — Четирите сезона“. Бяха напуснали манастира през главния вход. Тъй като вратите се отваряха отвътре, порталът се бе оказал най-краткият път навън. Бяха обиколили сградата и бяха открили откъде бяха влезли Адам и сънародниците му. Елегантните прозорци на залата за събрания, украсени с каменни орнаменти, бяха единствените, незащитени с решетка. Извисяваха се почти на два метра от земята, обърнати към тъмна странична уличка. Две разклонени дървета представляваха идеалното прикритие за влизане с взлом.

Бяха извървели пеша няколкото пресечки на изток и бяха хванали трамвай до центъра на Лисабон, а после такси в северна посока за няколкото километра до хотела. Никой не бе продумал по време на пътуването. Малоун бе доста объркан. Смятал бе Макколъм за основната заплаха, а всъщност опасността се бе оказала много по-близо. Но поне бе сложил край на преследването, захвърляйки часовника в живия плет около манастирската градина.