Стив Бери - Александрийската връзка

— Нали ме чу? Проверявам самоличността ти.

— Приключи ли с драматизма? Спомни си, че останалата част от указанията са у мен, а все още не знаем накъде да поемем оттук.

— Кой го казва? — Той измъкна снимката, откъсната от книгата в магазинчето, и я разгъна. — Открий мястото, което образува адрес без място, където ще намериш другото място. Е, открихме мястото, където среброто се превръща в злато. Ето тук. Рождеството. Витлеем. Белем. А кое е онова нещо, което има адрес, но няма място? — Той посочи компютъра. — Много адреси и нито едно място. Уеб адреси.

Той седна пред машината.

— Пазителите искат някак да контролират указанията. Не са от хората, които ще захвърлят нещо и ще го оставят на произвола. Трябва да са в състояние да прекъснат пътя, стига да поискат, дори ако поканеният успее да стигне дотук. А какво по-хитро да скрият последните указания в уеб сайт, който лично контролират?

Той написа BETHLEHEM.COM, но стигна единствено до търговски сайт, пълен с глупости.

Опита с BETHLEHEM.NET и попадна на същото. Но когато изписа BETHLEHEM.ORG, екранът побеля и върху него се появи въпрос, изписан с черни букви:

Курсорът мигаше върху черна линия точно под въпроса, готов да изпише отговора. Той написа АЛЕКСАНДРИЙСКАТА БИБЛИОТЕКА. Екранът примигна, после се смени.

Той написа думата, което смяташе, че искат да чуят:

Екранът отново се промени.

Малоун разгада числата. Открий мястото, което образува адрес без място, където ще намериш другото място.

— Това е другото място.

— Джипиес координати — намеси се Макколъм.

Малоун бе съгласен. Трябваше да ги разчете, затова потърси подходящ уеб сайт и ги въведе. След няколко секунди се показа карта. Той веднага разпозна формата — обърнат равнобедрен триъгълник, клин, който откъсваше Африка от Азия, приютил уникална комбинация от планини и пустини, заобиколени от тесния Суецки канал от запад, още по-тесния залив Акаба от изток и Червено море от юг. Синай. Координатите сочеха някакво място в крайните югоизточни райони, в планините, близо до върха на обърнатия триъгълник.

— Май намерихме мястото.

— И как смяташ да стигнем там? — попита Макколъм. — Това е египетска територия, патрулирана от ООН, точно до Израел.

Малоун посегна към телефона.

— Няма да бъде толкова сложно.

Виена, 22:30 ч.

Торвалдсен седеше в голямата зала на замъка и наблюдаваше откриването на зимната сесия на Ордена на Златното руно. И той, както всички останали, заемаше позлатен старинен стол. Бяха подредени в редици по осем, обърнати към вътрешността на кръга. Столът на Алфред Херман, поставен в средата, беше драпиран със синя коприна. Всички горяха от нетърпение да се изкажат и скоро разговорите се насочиха към темата за Близкия изток и предложението на Политическия комитет от миналата пролет. Тогава плановете им не бяха окончателни, но сега нещата стояха другояче. И не всички бяха на едно и също мнение.

Всъщност несъгласията бяха доста повече, отколкото Алфред Херман очакваше. Синия стол вече на два пъти се беше намесил в дебата, което беше рядкост. Торвалдсен знаеше, че Херман обикновено запазва мълчание.

— Изселването на евреите е абсурдно и невъзможно начинание — обади се един от членовете. Торвалдсен го познаваше — беше запален по риболова норвежец. — В Библията ясно е казано, че Бог е избрал Йерусалим и е осветил Храма там. Според Царства Бог предоставил на Соломон едно племе, за да може Давид да има всякога светилник пред Него в Ерусалим. А града избрал за себе си. Възстановяването на Израел не е случайно. Мнозина вярват, че се дължи на божественото вдъхновение.

Неколцина други членове подкрепиха изявлението му с пасажи от различни псалми.

— Ами ако всичко, което цитирате, не е истина?

Въпросът долетя от предната част на залата. Синия стол се изправи.

— Спомняте ли си кога е създадена съвременната държава Израел?

Никой не отговори.

— На четиринайсети май 1948 година. В четири и трийсет и две следобед. Давид Бен Гурион се изправил в музея в Тел Авив и заявил, че по силата на естественото и историческото право на еврейския народ държавата Израел се смята за основана.

— Пророк Исая е казал, че един народ ще се роди за един ден — обади се някой от членовете. — Бог е спазил обещанието си към Авраам. Земята била върната на евреите.