Стив Бери - Венецианското предателство

Изключи телефона и отново се излегна на седалката. В съзнанието му изплува споменът за джуджето лечител от Памир. В онези години Таджикистан беше примитивна и враждебна страна. Там медицинските изследвания бяха почти непознати, чужденци се появяваха рядко. Именно по тази причина иракчаните разглеждаха района като многообещаващ по отношение на зоонозите.

Две езерца с изворна вода високо в планината. Едното зелено, другото кафяво. Растението, чиито листа беше сдъвкал. Спомни си водата — топла и чиста. И странната гледка под нейната повърхност, разкрила се в светлината на фенерчето. Две букви, издълбани в каменното дъно. По една във всяко езерце. Z и H.

Представи си медальона, който му показа Стефани Нел. Един от онези, които Зовастина събираше с всички възможни средства.

Видя миниатюрните букви, гравирани върху лицевата му страна. ZH.

Съвпадение ли беше това? Едва ли. Разбра значението на буквите от учените, към които се беше обърнал. Според тях на старогръцки те представляваха символ на живота. На времето идеята да ги използва като име на бъдещото лекарство срещу СПИН му се стори много добра, но сега не беше толкова сигурен. Имаше чувството, че светът се сгромолясва около него, а пълната анонимност, на която доскоро се беше радвал, започва бързо да се изпарява. Американците бяха по петите му, Зовастина също. Скоро можеше да се окаже, че дори Венецианската лига е против него.

Но той беше направил избора си. Нямаше връщане назад.

Малоун местеше очи от Торвалдсен на Касиопея. По всичко личеше, че приятелите му не изпитват безпокойство от опасната ситуация, в която се бяха озовали. Той знаеше, че двамата с Касиопея биха могли да се справят със Зовастина и Виктор. Опита се да им го внуши с поглед, но те очевидно бяха на друга вълна.

— Не се плаша от твоя папа — процеди Зовастина, обръщайки се към Мичънър.

— Ние не искаме да плашим когото и да било — отвърна той.

— Ти си един набожен лицемер!

Мичънър не отговори.

— Няма какво да кажеш, нали?

— Ще се моля за вас, госпожо министър.

— Не ми трябват твоите молитви, отче! — изплю се в краката му тя и направи знак на Касиопея. — Хайде! Време е да тръгваме. Хвърли лъка и стрелите. Вече няма да ти трябват.

Касиопея мълчаливо се подчини.

— Вземете пистолета й — каза Виктор, пристъпи крачка напред и й подаде оръжието.

— Ще ти се обадя веднага след като излетим. Ако до три часа не чуеш гласа ми, убий свещеника. — Зовастина замълча за момент, после добави: — Убий го бавно, Виктор. Нека да страда!

Виктор и Мичънър напуснаха олтара и поеха по полутъмната централна пътека.

— Тръгваме ли? — попита Зовастина, обръщайки се към Касиопея. — Надявам се, че ще се държиш прилично.

— Имам ли друг избор?

— Онзи свещеник ще оцени доброто ти поведение.

Малоун ги изчака да напуснат олтара и се обърна към Торвалдсен.

— Така ли ще ги оставим, без дори да се опитаме да ги спрем?

— Така трябва — каза Стефани, появила се откъм южното крило в компанията на непознат мъж. Представи го като Едуин Дейвис, заместник-съветник по националната сигурност — същият, който се беше обадил преди по телефона. Строен мъж, от когото се излъчваше достойнство. Беше облечен с безупречно изгладен панталон, снежнобяла риза, обувките му от телешка кожа блестяха.

Малоун не му обърна внимание.

— Защо така трябва? — попита той, обръщайки се към Стефани.

— Не бяхме сигурни какво ще стане — отговори вместо нея Торвалдсен. — И се опитахме да предизвикаме някаква реакция от тяхна страна.

— Това означава ли, че нарочно им предадохте Касиопея?

— Аз бях против, но тя очевидно беше на друго мнение по въпроса — въздъхна Торвалдсен. — Видях го в очите й и използвах момента, за да удовлетворя желанието й. Затова те помолих да хвърлиш оръжието.

— Ти да не си полудял?!

— Аз бях този, който преди три години я запозна с Или, Котън — промълви възрастният мъж и направи крачка напред.

— Какво общо има това?

— На млади години Или е имал глупостта да опита с различни наркотици. За съжаление бил небрежен със спринцовките и се заразил с ХИВ. Справяше се с болестта сравнително добре, използвайки различни комбинации от лекарства. Но шансовете не бяха на негова страна. На даден етап повечето от заразените с вируса се разболяват от СПИН и умират. Той обаче извади късмет.

Малоун мълчеше и чакаше.

— Касиопея също е заразена.

Какво?! Дали беше чул правилно?

— Кръвопреливане, преди десетина години. Лекува се със симптоматични лекарства и състоянието й е сравнително добро.