Стив Бери - Венецианското предателство

— Внимателно, госпожо министър — обади се конярят. — Те искат най-доброто от вас.

— В такъв случай ще трябва да играят на върха на възможностите си — усмихна се тя.

Говореха на руски, въпреки че официалните езици във Федерацията бяха дари, казахски, таджикски и киргизки. Като жест към многобройното славянско население руският език се използваше за „междуетническа комуникация“.

Вратите на конюшнята се отвориха и тя отправи поглед към равното поле с дължина около километър. В центъра му имаше плитка яма, около която се бяха струпали двайсет и тримата конници. В нея беше поставен боз — труп на коза без глава, крайници и вътрешни органи, натопен още от вчера в студена вода, за да издържи до играта.

В четирите края на игрището бяха забити високи пилони на черно-бели ивици.

Конярят й подаде камшика. Преди години тези камшици са били изработвани от тесни кожени ивици с оловни топчета накрая. Днес те вече не бяха толкова опасни, но все още се използваха не само за пришпорване на конете, а и като оръжие срещу останалите играчи. Нейният имаше красива дръжка от слонова кост.

Тя изпъна гръб и се намести на седлото.

Слънцето бавно изплува над горите на изток. За своя резиденция Зовастина бе избрала някогашния хански дворец, център на властта в региона до руската окупация в края на XIX век. Той се състоеше от трийсет помещения, богато обзаведени с узбекски мебели и ориенталски порцелан. На мястото на днешните конюшни се бе намирал харемът. Слава богу, тези дни принадлежаха на миналото.

Тя напълни дробовете си с чист въздух, наситен със свежия аромат на настъпващия ден.

— Приятна игра — обади се конярят.

Тя кимна и се приготви да навлезе на терена.

Но в главата й продължаваше да се върти един и същ въпрос.

Какво ставаше в Дания?

Изправен в сянката на сградата отвъд канала, Виктор Томас наблюдаваше пожара в Музея на гръко-римското изкуство. Обърна се към партньора си, но не каза нищо. Всичко беше ясно.

Проблеми.

Рафаел беше този, който нападна неканения гост и го завлече в музея. По нещастно стечение на обстоятелствата входната врата беше останала открехната, но от позицията си до парапета на вътрешното стълбище Виктор все пак успя да забележи сянката, която се промъкна през нея. Рафаел, който работеше на приземния етаж, реагира мигновено и зае позиция зад вратата. Би трябвало да изчака и да види какви са намеренията на непознатия, но вместо това той го удари по главата с някаква статуетка.

— Жената — промърмори Рафаел. — Чакаше отвън с пистолет. Не беше на добро.

Виктор беше съгласен с това заключение. Жената бе с дълга тъмна коса, в плътно прилепнало облекло. Беше се появила от близката уличка и бе заела позиция близо до канала, откъдето наблюдаваше пожара. А когато мъжът се появи на прозореца, беше пръснала стъклото с пистолета си.

Мъжът също беше проблем.

Русокос, висок и жилест, той беше разбил прозореца със стол, а после беше излетял през него с изненадваща лекота, сякаш го беше правил и преди. След което бе хванал жената за ръка и двамата бяха скочили в канала.

Пожарната бе пристигнала след минути. Двамата бяха излезли от водата и им бяха дали одеяла, за да се завият. Костенурките си бяха свършили работата. Рафаел ги беше кръстил така, защото притежаваха невероятната способност да падат на краката си. Слава богу, че от апаратурата нямаше да останат никакви следи. Роботите бяха изработени от леснозапалими материали, които щяха да се разтопят от огъня. Разбира се, всеки следовател щеше да стигне до заключението за умишлен палеж, но нямаше как да открие следи от способите на извършителите.

За съжаление мъжът бе оцелял.

— Той ще ни създаде ли проблеми? — попита Рафаел.

Виктор мълчаливо гледаше как пожарникарите се борят с пламъците. Мъжът и жената седяха на парапета, увити в одеяла.

По всичко личеше, че се познават, което беше още един повод за тревога.

Затова той отговори на Рафаел по единствения възможен начин.

— Без съмнение.

Малоун постепенно възвърна самообладанието си. До него Касиопея трепереше, увита в одеяло. От старата сграда на музея останаха само назъбените външни стени, без следа от съхраняваното между тях. Пожарникарите продължаваха да ги обливат с вода, стремейки се да ограничат пораженията. До този момент никоя от съседните сгради не беше засегната от пожара.

Нощният въздух тежеше от миризмата на сажди, в която се промъкваше и сладникаво горчивият аромат, който Малоун беше усетил вътре. Гъстите кълба черен дим се издигаха право нагоре, скривайки звездите на небето. Към тях за втори път се приближи началникът на противопожарния екип — здравеняк, облечен в яркожълта униформа. Представител на градската полиция вече беше взел показанията им.