Стив Бери - Венецианското предателство

До слуха му достигна рязко изпукване, после още едно. Изтече почти цяла секунда, преди да осъзнае, че Касиопея стреля в прозореца.

В следващия миг забеляза нещо, което не беше успял да види до този момент. Върху витрините лежаха няколко пластмасови пакета, пълни с прозрачна течност.

Прозорецът се пръсна.

Той грабна един от столовете и го стовари от вътрешната страна на пробитото стъкло. Ударът беше толкова силен, че столът излетя на улицата сред водопад от счупени стъкла.

Роботът издаде странен звук, разклати се и зае нормално положение.

Искрите отново се появиха. По паркета плъзнаха синкави пламъчета, които миг по-късно се превърнаха в буен пожар. Пламъците светкавично се разпространиха в залата, напредвайки към него.

Малоун се засили и скочи през прозореца, приземявайки се на крака.

Касиопея стоеше на метър от тротоара.

Той беше усетил промяната в налягането още в мига, в който се пръсна прозорецът. Притежаваше достатъчно познания, за да прецени, че притокът на кислород бързо разпалва огъня. Влияние оказваше и промяната в атмосферното налягане.

Спомни си за пластмасовите пакети върху витрините, грабна Касиопея за ръка и бързо я повлече след себе си.

— Хей, какво правиш? — извика тя.

— Отиваме да поплуваме — задъхано отвърна той. Прескочиха тухления парапет в мига, в който от музея изригна огромно огнено кълбо.

Самарканд, Централноазиатска федерация, 5:45 ч.

Върховният министър Ирина Зовастина потупа коня и се приготви за играта. Обичаше да играе на разсъмване, когато тревата беше мокра от роса. Обичаше и прочутите с буйния си нрав фергански жребци, които още преди хиляда години били разменяни срещу китайска коприна. В конюшните й имаше над сто жребци, които използваше както за удоволствие, така и за политика.

— Готови ли са останалите ездачи? — обърна се към коняря тя.

— Да, госпожо министър. Чакат на игрището.

Беше обута с високи кожени ботуши, а върху дългия чапан беше облякла кожено яке. Късата й платиненоруса коса беше скрита под шапка от вълча кожа, изработена от животно, което лично беше убила.

— В такъв случай да вървим.

С този жребец беше печелила много бузкаши — древната игра, измислена от обитателите на степта, които се раждали и умирали на седлото. Любимата игра на Чингис хан. В онези години на жените било забранено дори да гледат, камо ли да играят, но тя беше променила правилата.

Усетил ръката й на шията си, тънкокракият жребец с широки гърди застина.

— Търпение, Буцефал — прошепна тя.

Беше го нарекла на коня, с който Александър Велики бе завладял Азия след многобройни кръвопролитни битки. Но конете за бузкаши бяха специални. Преди да излязат на затревения манеж, те се обучаваха с години, за да привикнат на хаотичната игра. Държаха ги на специална диета, която освен овес и ечемик включваше яйца и краве масло. А когато някой от тях наддадеше на килограми, биваше оседлаван и държан на слънце седмици наред — не само за да стопи излишните килограми, но и за да се приучи на търпение. После започваха изтощителните тренировки, включващи продължително галопиране в кръг. Агресивността се поощряваше, но с желязна ръка. Само по този начин кон и ездач се превръщаха в едно неразделно цяло.

— Готова ли сте? — попита конярят таджик, роден и израснал в планините на изток, който вече десет години се радваше на изключителната привилегия да я подготвя за играта.

— Мисля, че бронята е добра — кимна тя и се потупа по гърдите.

Якето с ивици мъхеста кожа беше плътно прилепнало към атлетичната й фигура, която не излъчваше нищо женско — също като кожените панталони. Ръцете и краката й бяха силни и стегнати от редовните физически упражнения и строгата диета. В чертите на широкото й лице имаше нещо монголско, което се подчертаваше от дълбоко разположените кафяви очи. Това беше наследство от семейството на майка й, чиито корени бяха някъде в далечния север. Годините на строга самодисциплина я бяха дарили с умението да слуша внимателно и да говори бавно. От цялата й фигура се излъчваше решителност и енергия.

Мнозина бяха убедени, че създаването на азиатска федерация е невъзможно, но тя им беше доказала обратното. След кратък период на относителна независимост бившите съветски републики Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Каракалпакстан и Туркменистан изчезнаха от политическата карта на света, заменени преди петнайсет години от Централноазиатската федерация. С територия от почти десет милиона квадратни километра и население от шейсет милиона души, новата държава съперничеше на Европа и Северна Америка не само по площ, но и по запаси от природни ресурси. Нейната реализирана мечта.