Стив Бери - Венецианското предателство

Тя отлично знаеше какво ще се случи, изключи монитора и бързо напусна скривалището си.

Виктор застина в очакване. Предстоеше му да провери дали правилно е предвидил всичко. Колата остана зад близкия завой, а той зае позиция зад ствола на едно дърво, откъдето имаше отлична видимост към къщата.

— Няма къде да ходят с две спукани гуми — каза Рафаел.

Виктор знаеше, че жената е някъде наблизо.

— Не се издадох — добави партньорът му. — Действах, сякаш съм на пост и не подозирам нищо.

Точно според инструкциите.

Виктор бръкна в джоба си и извади медальона, който беше успял да открадне. Заповедта на министър Зовастина беше ясна: да приберат всички медальони. Бяха открили пет, оставаха още три.

— Как се държаха? — попита Рафаел.

— Озадачаващо.

И наистина беше така. Беше предвидил всичките им действия подозрително лесно. Именно това го безпокоеше.

От горичката изскочи познатата стройна жена. Тя със сигурност беше видяла срязаните гуми и сега бързаше да съобщи новината на сънародниците си. Той със задоволство установи, че отново се е оказал прав. Но защо не беше направила опит да предотврати обездвижването на автомобила? Дали й бяха заповядали само да наблюдава? Забеляза, че държи нещо в ръката си. Малко и правоъгълно. Съжали, че не си носи бинокъла. Рафаел бръкна в джоба си и извади предавателя.

— Още не — докосна ръката му Виктор.

Жената спря да огледа пробитите гуми, после забърза към къщата.

— Да й дадем малко време.

Бяха се появили тук още преди три часа, веднага след като уговориха срещата. Внимателният оглед ги увери, че къщата е празна. Това им позволи да заложат заряди от гръцки огън под повдигнатите основи и на верандата. Но този път щяха да го възпламенят с помощта на радиосигнал.

Жената изчезна зад вратата. Виктор преброи до десет и се приготви да отмести ръката си от рамото на Рафаел.

Малоун се настани в лодката до Торвалдсен.

— Какви неприятности има Касиопея? — попита той.

— Къщата е минирана с гръцки огън. Дошли са тук преди нас и са се подготвили. След като успяха да се сдобият с медальона, Виктор няма никакво намерение да ни остави живи.

— А сега чакат и Касиопея да влезе вътре, така ли?

— Така мисля. Остава да видим дали и те са на същото мнение.

Касиопея затвори входната врата и се понесе напред. Това беше най-рискованата част от операцията. Можеше само да се надява, че крадците ще й дадат няколко секунди, преди да задействат детонатора. Нервите й бяха опънати докрай, умът й препускаше, меланхолията беше отстъпила място на адреналина. В музея Малоун беше усетил безпокойството й и веднага бе разбрал, че нещо не е наред. И наистина беше така. Но сега нямаше време да мисли за това. Край на емоциите за нещо, което беше безсилна да промени. В момента единствената й цел беше да се добере до задната врата.

Изскочи навън. Малоун и Торвалдсен чакаха в лодката. Къщата блокираше гледката към пристана между скалите. Ръката й все още стискаше портативния монитор. Шейсет метра до водата.

Тя скочи от дървената платформа.

Малоун видя как Касиопея изскочи от къщата и се понесе към тях.

Петнайсет метра. Десет.

Разнесе се приглушен тътен, последван от странно свистене. Къщата пламна като факла. Огънят обхвана основите, от прозорците лумнаха пламъци и светкавично плъзнаха към покрива. Също като гълтачите на огън, помисли си Малоун. Без експлозия. Мигновено възпламеняване. Тотално и всепоглъщащо, особено при отсъствието на солена вода.

Касиопея дотича по тясното мостче и скочи в лодката.

— Този път се размина на косъм — отбеляза Малоун.

— Лягай долу! — задъхано заповяда тя.

Привели се ниско над борда, те гледаха как Касиопея включва видеоприемника. На екрана изплува спряла кола. В нея се качиха двама мъже. Единият беше Виктор. Колата потегли и изчезна от монитора. Касиопея натисна някакъв бутон. Колата отново се появи, този път на входа на магистралата.

Торвалдсен доволно цъкна с език.

— Номерът май мина — обяви той.

— Не ти ли хрумна, че можеше да ме предупредиш? — раздразнено го погледна Малоун.

— Само щяхме да си развалим удоволствието — дяволито се усмихна Касиопея.

— Но той отнесе медальона!

— Точно както искахме — кимна Торвалдсен.

Къщата продължаваше да гори като факла. Към небето се издигаше плътен слой дим. Касиопея запали мотора и насочи лодката към открито море. Крайбрежното имение на Торвалдсен се намираше на по-малко от два километра на север.