Стив Бери - Венецианското предателство

Конюшнята представляваше голяма модерна постройка, достойна за върховния вожд на Федерацията. Бе преброил четирийсет клетки с расови коне, когато пристигнаха с Виктор. Вътрешността на помещението, в което се намираше сега, беше запълнена с разнообразни висококачествени приспособления за езда. Той не беше добър ездач, но знаеше как се оседлава кон. Единственото прозорче гледаше към задния двор и през него не се виждаше нищо особено.

Достатъчно, въздъхна той. Време е за действие. Измъкна пистолета и побутна вратата. Навън не се виждаше жива душа. Малоун зави надясно и се насочи към отворената врата на обора в дъното. В клетките от двете страни на коридора пръхтяха внушителни жребци. Залепи гръб за стената, вдигна пистолета и предпазливо се промъкна към изхода. Отвън долетя тропот на копита, последван от пръхтенето на галопирал кон.

Ездачът скочи от седлото. Стъпките му отекнаха по отъпканата земя.

Малоун застина в очакване. В коридора се появи фигурата на мъж, която рязко спря и се обърна. Беше Виктор.

— Май не обичаш да спазваш инструкции — каза той. — Нали ти казах да не излизаш навън?

— Исках да глътна малко въздух — отвърна Малоун и свали пистолета.

— Заповядал съм на хората да напуснат, но някой все още може да се мотае наоколо.

Малоун не беше в настроение да слуша лекции.

— Какво става? — късо попита той.

— Касиопея Вит е в беда.

Стефани гледаше как Торвалдсен сграбчва Или Лунд и го прегръща като баща, намерил отдавна загубения си син.

— Прекрасно е, че те виждам! — развълнувано възкликна датчанинът. — Започвах да вярвам, че вече те няма!

— Но какво, за бога, търсиш тук? — учудено попита Или.

Успял да възвърне самообладанието си, Торвалдсен му представи Стефани.

— Ние сме като египетска мумия, Или — спести си любезностите тя. — Случват се много неща, времето ни притиска. Може ли да поговорим?

Влязоха вътре. Цареше полумрак. Обзавеждането беше спартанско, навсякъде бяха разхвърляни листове хартия, книги и списания. Осветление нямаше.

— Тук няма ток — обясни домакинът. — Готвя на газ, а се отоплявам с дърва. В замяна на това има изобилие от чиста вода и пълно спокойствие.

— Как се озова тук? — попита Торвалдсен. — Нали Зовастина те държи под ключ?

— Нищо подобно — озадачено отвърна Или. — Тя ми спаси живота и съм под нейна закрила.

После им разказа за мъжа, който нахлул в дома му в Самарканд с насочен пистолет, но бил застрелян от друг човек. После къщата му изгоряла заедно с трупа на нападателя, а Или бил отведен при Зовастина, която му обяснила, че нападението е дело на политическите й противници. Преди няколко месеца го довели тук и оттогава живеел сам. Един човек от близкото село му доставял провизии два пъти в седмицата и проверявал дали наоколо е спокойно.

— Поддържам връзка със Зовастина по мобилния телефон на този човек, който има задачата да ме охранява — поясни Или.

— Ти си й казал за загадката на Птолемей, нали? — пожела да узнае Стефани. — А също така за медальоните и изгубената гробница на Александър.

— О, тя умира да говори на тази тема — усмихна се Или. — „Илиада“ е голямата й страст, а всъщност и всичко гръцко. Засипваше ме с въпроси. И сега го прави, почти всеки ден ми звъни. Да, аз наистина й разказах за медальоните и за изгубената гробница.

Беше ясно, че Или не знаеше за случващото се и нямаше представа за опасността, която дебнеше всички, включително и него самия.

— Касиопея е заложница на Зовастина и животът й е в опасност — съобщи му Стефани.

— Касиопея е във Федерацията? — учудено попита Или, замълча за миг и колебливо добави: — Но защо министър Зовастина би й сторила зло?

— Ще ти кажа само едно, Или — въздъхна Торвалдсен. — Зовастина не е твой спасител, а по-скоро тъмничар, открил хитроумен начин да те държи под контрол.

— Нямате представа колко пъти съм я молил да се обадя на Касиопея, но тя все ме спираше, казвайки, че засега трябва да пазим тайна. Предупреждаваше ме, че мога да изложа на опасност не само нея, но и други хора. Успокояваше ме, че скоро всичко ще свърши и тогава ще мога да се обаждам на когото пожелая и да се върна към работата си.

Стефани реши, че е време да преминат към конкретните въпроси.

— Ние разрешихме загадката на Птолемей — обяви тя и постави лист хартия пред Или. — Открихме скиталата, която съдържаше само тази дума — ΚΛΙΜΑΞ. Можеш ли да я преведеш?

— На старогръцки означава стълба — бързо отвърна Или.