Стив Бери - Венецианското предателство

— Не мога да повярвам, че съм го направил — изпъшка Торвалдсен, който продължаваше да трепери.

На летището в Кашгар ги чакаше кола. Правителството на Китай беше обещало пълно съдействие на президента Даниълс. Очевидно бяха силно загрижени за това, което се случваше в съседната страна, и дори бяха готови да сътрудничат на американците, за да разберат дали страховете им са основателни.

— Не беше чак толкова лошо — успокоително каза тя.

— Не, не! — размаха ръце Торвалдсен. — Никога, при никакви обстоятелства няма повече да летя с подобен самолет!

Стефани се усмихна. Колата се насочи към Памир, на територията на Федерацията. Границата не беше нищо повече от една табела за добре дошли. Поеха по тесен планински път, който се извиваше все по-нагоре и по-нагоре. От едната им страна се издигаха непристъпни върхове, от другата зееха бездънни пропасти. Местните хора наричаха „памир“ долините на голяма надморска височина, характерни с дълга зима и оскъдни валежи. Растителността се състоеше предимно от ниски иглолистни дървета и храсти, между които зеленееха пасища. Районът бе рядко населен, тук-там се виждаха само юрти.

— Чела съм доста неща за този район, но за пръв път го виждам с очите си — каза тя. — Гледката е невероятна.

— Или беше влюбен в Памир с почти религиозна страст. Сега виждам причините.

— Добре ли го познаваше?

— О, да. Познавах родителите му, а той и синът ми бяха приятели. Прекарваше дълго време в Кристиангаде, двамата с Кай практически израснаха там.

Отпуснат на седалката, Торвалдсен изглеждаше уморен.

Но тя го познаваше добре и беше убедена, че не се дължи на полета.

— Котън ще се погрижи за Касиопея.

— Съмнявам се, че Зовастина държи някъде Или — мрачно се обади Торвалдсен. — Според мен Виктор е прав: той най-вероятно е мъртъв.

Преодоляха поредния стръмен проход и пътят стана по-равен. Навлизаха в друга долина. Въздухът беше изненадващо топъл, а заоблените хълмове бяха голи, без сняг. В Централноазиатската федерация несъмнено имаше много природни чудеса, но Стефани беше чела оперативните доклади на ЦРУ и знаеше за бъдещите планове за интензивно икономическо развитие. Прокарваха се електричество и телефонни линии, строяха се водопроводни мрежи и пътища. Новият асфалт на пътя, по който се движеха, беше доказателство за това.

Свещта със златното фолио лежеше в специален контейнер от неръждаема стомана, оставен на задната седалка. Съвременен вариант на древните скитали, съдържащ една-единствена дума на старогръцки — ΚΛΙΜΑΞ. Какво означаваше тя? Все още нямаха представа, но се надяваха да открият значението й във високопланинското убежище на Или Лунд. За всеки случай бяха въоръжени с два 9-милиметрови пистолета и няколко резервни пълнителя, предоставени от армията на САЩ с любезното разрешение на китайците.

— Планът на Малоун може и да проработи — обади се Стефани.

Беше съгласна с мнението на Котън, че случайно вербуваните агенти не заслужават доверие. Самата тя предпочиташе да работи с редовни агенти, които бяха преминали нормално обучение и искаха да стигнат до пенсия.

— Малоун обича Касиопея — кимна Торвалдсен. — Няма да го признае, но го виждам в очите му.

— И аз почувствах, че го заболя, когато разбра от теб, че е заразена с ХИВ.

— Това беше една от причините, поради която си помислих, че тя и Или са свързани. Общото заболяване винаги сближава.

Преминаха през две селца и продължиха на запад. Най-после стигнаха до отклонението, за което им беше споменала Касиопея. Колата пое на север и след десетина километра навлезе в гориста местност. От пътя се отделяше тясна, насипана с чакъл алея, в началото на която имаше малка табела с надпис „Сома“.

— Или е намерил подходящото име за това място — каза Стефани. — Така се е наричала гробницата на Александър Велики в Египет.

Завъртя волана и колата заподскача по неравната алея. След триста-четиристотин метра стръмно изкачване тя свърши пред малка къща от грубо одялани трупи. Вратата се намираше в дъното на покрита веранда.

— Прилича на вила в северната част на Дания — подхвърли Торвалдсен. — Не съм изненадан. Или със сигурност го е смятал за свой дом.

Стефани изключи двигателя. Въздухът беше необичайно топъл, а гората наоколо тънеше в сънна тишина. На север, отвъд дърветата, се виждаха още планински върхове. Високо в небето се виеше орел. Вратата се отвори. Двамата се обърнаха едновременно. На верандата излезе мъж.