Стив Бери - Венецианското предателство

Двамата се проснаха на земята в мига, в който прозорецът се пръсна. Посипаха се ситни стъкла. Куршумите свиреха над главите им и се забиваха в околните дървета. Или изкрещя нещо, а тя използва паузата, за да скочи и да хукне към колата. Торвалдсен беше по-бавен и все още се мъчеше да стане. Дано Или успее да задържи онзи тип достатъчно дълго, беше единствената мисъл, която се мярна в главата й. Стефани стигна до колата, отвори задната врата и грабна единия от автоматичните пистолети.

Торвалдсен се появи иззад ъгъла на къщата. Тя зае позиция за стрелба, използвайки колата като прикритие, после махна на възрастния мъж да се насочи към верандата. Той се подчини, внимавайки да не попадне в обсега на оръжието й. Миг по-късно вратата се отвори и в рамката се изправи мъжът с пушка в ръце. Забелязал Торвалдсен, той рязко се завъртя към него с пръст на спусъка.

Стефани стреля два пъти. И двата куршума попаднаха в гърдите на мъжа. Тя стреля още два пъти. Пазачът рухна на верандата.

Внезапната тишина беше оглушителна. Стефани не помръдна, преди Или да се появи зад убития. Торвалдсен слезе от верандата. Тя продължаваше да стиска пистолета с две ръце, които постепенно започнаха да треперят. Беше убила човек. Първият в живота й.

— Добре ли си? — попита Торвалдсен и тръгна към нея.

— Само бях слушала за подобно чувство — прошепна тя. — Казвах на хората си, че това е част от работата им. Едва сега разбирам, че никак не е лесно да убиеш човек.

— Нямаше друг избор.

Или се приближи към тях.

— Казах му, че не представлявате заплаха, но той не ме чу — тихо каза той.

Съзнанието на Стефани започна да се прояснява.

— Трябва да тръгваме — тръсна глава тя.

Малоун бавно навлезе в тъмната и негостоприемна гора. Пред очите му се появи малка, осветена от слънцето полянка. Обърна се. Виктор не се виждаше никъде, но поведението му беше напълно обяснимо. Чу гласове и ускори крачка. Спря зад дебелия ствол на дърво в края на пътеката. Видя Касиопея с разперени ръце, завързана между две приведени дървета. Пред нея стоеше Ирина Зовастина.

Виктор беше прав. Положението беше много сериозно.

Зовастина беше ядосана от поведението на Касиопея Вит, но същевременно и заинтригувана.

— Май не ти пука, че ще умреш — подхвърли тя.

— Ако ми пукаше, нямаше да дойда с теб.

Време беше да предложи на тази жена поне една основателна причина да живее.

— По време на полета попита дали Или е жив, но аз не ти отговорих — каза Зовастина. — Искаш ли да разбереш?

— Няма да повярвам на нито една твоя дума.

— Правилно — сви рамене Зовастина. — На твое място и аз не бих повярвала.

Извади телефон от джоба на якето си и натисна един бутон.

Стефани чу звъненето и хвърли поглед към мъртвия, проснат на земята.

Торвалдсен също го чу.

— Това е Зовастина — обади се Или. — Обажда ми се по телефона, който носи този човек.

Стефани се втурна напред, измъкна апарата от джоба на мъртвия и му го подаде.

— Хайде, обади се!

— Един човек иска да говори с теб — каза Зовастина и приближи телефона към ухото на Касиопея.

Тя нямаше намерение да говори с никого, но гласът насреща я прониза като мощен електрически заряд.

— Какво има, госпожо министър? — Пауза. — Госпожо министър?

Тя не можеше да мълчи. Гласът разсея всичките й съмнения.

— Или. Аз съм Касиопея.

Мълчание.

— Или, там ли си?

— Да, да, тук съм. Просто онемях от изненада. Страшно се радвам да чуя гласа ти.

— Аз също.

Гърлото й пресъхна. Всичко се промени.

— Какво правиш тук? — попита Или.

— Дойдох да те търся. Знаех, че… Надявах се, че си жив. — Касиопея направи върховни усилия да се овладее и добави: — Ти добре ли си?

— Да, добре съм. Но се тревожа за теб. При мен е Хенрик заедно с една жена на име Стефани Нел.

Това беше новина. Касиопея направи опит да се концентрира. Зовастина вероятно не подозираше какво става на мястото, където държеше Или.

— Кажи това на министъра — кратко подхвърли тя.

Зовастина приближи телефона до ухото си.

Стефани изслуша Или, който повтори думите си. Беше наясно, че Касиопея е в шок, но защо тя поиска Или да съобщи на Зовастина, че те са тук?

— Кога се появиха приятелят ти Торвалдсен и тази жена? — попита Зовастина.

— Преди малко. Пазачът направи опит да ги убие, но сега е мъртъв.

— Госпожо министър — обади се друг глас в слушалката и тя веднага го позна.

Торвалдсен.