Стив Бери - Венецианското предателство

— В тези планини има много горещи минерални извори — каза Винченти. — Местните хора открай време вярват, че са лековити. Това важи особено за двете езерца, които виждаш.

— Защо са осветени?

— Трябваше да изследвам водата в езерцата — сви рамене Винченти. — Както забелязваш, те са съвсем различни на цвят.

— Къде живее бактерията архея?

— Нейният дом е там — отвърна той и посочи зеленото езерце.

Линдзи се наведе и докосна водата. По прозрачната повърхност пробягаха малки вълни. Растенията, които Винченти беше видял при първото си идване, вече не бяха тук. Вероятно отдавна бяха загинали. Но те нямаха никакво значение.

— Малко над трийсет и девет градуса — обяви той. — Но благодарение на нашите модификации бактерията вече живее и при стайна температура.

Една от задачите на Линдзи беше да изготви план. Той трябваше да очертае подробно действията на компанията, когато Зовастина започнеше своята бактериологична война и на пазара трябваше да се появят големи количества лекарства.

— Готови ли сме? — попита Винченти.

— Отглеждането на малки количества за обработка на зоонозите беше лесно — отвърна Линдзи. — Но масовото производство е съвсем друга работа.

Винченти го беше предвидил и именно по тази причина беше поискал кредит от Артур Беноа. Предстоеше изграждането на инфраструктура и канали за дистрибуция, наемане на работна ръка, разширяване на научноизследователската работа — все дейности, изискващи огромни капиталовложения.

— Нашите мощности в Испания и Франция могат сравнително лесно да бъдат пренастроени за новото производство — каза Линдзи. — Но аз бих препоръчал нов завод, защото ще ни бъдат необходими милиони литри. За щастие бактерията се размножава лесно.

Дойде времето да провери дали този човек е истински заинтересован.

— Мечтал ли си някога да си осигуриш място в историята?

— Че кой не е мечтал подобно нещо? — засмя се Линдзи.

— Имам предвид достойно място, като на човек с огромен принос към науката. Какво би казал, ако реша да споделя тази чест с теб? Готов ли си за нея?

— Отново ще повторя думите, които казах преди малко. Кой би се отказал от подобно нещо?

— Представи си как след няколко десетилетия учениците отварят енциклопедията на ХИВ и СПИН и там е изписано твоето име като един от хората, помогнал за ликвидирането на чумата на двайсети век! — Той си спомни какво удоволствие беше изпитал преди години, представяйки си същото. Изражението на Линдзи в момента не беше по-различно. — Искаш ли да бъдеш част от всичко това?

— Разбира се! — заяви Линдзи без никакво колебание.

— Ще ти го предложа, но при определени условия. Излишно е да казвам, че не бих могъл да го направя сам. Трябва ми човек, който пряко да наблюдава производството. Човек с широки познания по биология. Разбира се, сигурността е един от най-важните приоритети. Ще бъда много по-спокоен, когато патентовам всичко, но някой трябва да управлява ежедневните процеси. Ти си логичният избор, Грант. Срещу този ангажимент ще получиш част от славата на откривател, плюс щедра компенсация. Като казвам щедра, имам предвид милиони.

Линдзи отвори уста да каже нещо, но Винченти вдигна пръст.

— Дотук говорихме за добрите страни — предупредително рече той. — Сега идва ред и на лошите. Ако започнеш да създаваш проблеми или станеш алчен, О’Конър ще получи заповед да ти пусне куршум в главата. Преди малко в къщата ти обясних най-общо как контролираме конкуренцията. Нека да ти го обясня по-подробно.

Разказа му за датския микробиолог, открит на улицата близо до лабораторията си през 1997 г. в дълбока кома. Негов колега от Калифорния беше изчезнал безследно, оставяйки наетата кола под някакъв мост. През 2001 г. трети беше открит на второстепенен път в Англия, прегазен от неизвестен шофьор, четвърти намери смъртта си в някаква френска ферма, а преди десет години друг беше открит заключен в хладилната камера на лабораторията си. А в края на 1999-а петима загинаха при катастрофа на частен самолет над Черно море.

— Всички тези хора работеха за конкуренцията — обобщи Винченти. — И имаха успехи, и то значителни. Съветвам те да изпълняваш всичко, което ти наредя, Грант. Бъди благодарен за шанса, който ти давам. Така и двамата ще доживеем до дълбока старост, при това богати и свободни.

— Няма да има проблеми с мен — увери го Линдзи.

Винченти беше доволен от избора си. Линдзи се справяше много добре със Зовастина и нито веднъж не й даде повод за съмнения. Освен това държеше работата си в строга тайна. Нещата се бяха подредили отлично и заслугата му за това не беше малка.