Стив Бери - Венецианското предателство

— Знаели сте, че разполагате не с частично решение на проблема, с което вирусът евентуално ще се справи, а с истинско лекарство. Единственият начин тотално да се унищожи ХИВ. Дори ако някой откриеше друг медикамент, който да укроти вируса, вашето лекарство щеше да действа по-ефикасно и по-бързо, а производството щеше да бъде почти без пари.

— Това беше идеята.

— И за вас нямаше значение, че междувременно умират милиони хора?

— А нима мислиш, че на някого му пука за СПИН? Слез на земята, Грант. За тази болест само се говори, но никой не прави нищо. Сама по себе си тя е уникална. По всеобщо мнение поразява чернокожите, хомосексуалистите и наркоманите. Но историята на епидемията разкрива гадния живот, който се крие под нея и който изпълва съществуването на всички ни: секс, смърт, власт, пари, любов, омраза, страх. Всички опити за справянето със СПИН се концептуализират, финансират и представят по начин, който го превръща в най-политизираната болест в историята на човешката цивилизация.

В главата му изплуваха думите на Карин Уолд: Но въпреки това не е започнала да убива хората, които го заслужават.

— Ами другите фармацевтични компании? — попита Линдзи. — Не се ли страхувахте, че и те могат да открият лек?

— Имаше и такъв риск, разбира се — кимна Винченти. — Но аз следях конкуренцията отблизо. Бих казал, че техните изследвания не доведоха до нещо повече от поредица от грешки. — Чувстваше се добре, защото най-после можеше да говори свободно. — Искаш ли да видиш къде живее бактерията?

— Тук ли? — светнаха очите на помощника му.

— Съвсем наблизо — каза Винченти.

Самарканд, 9:15 ч.

Двама от личната охрана на Зовастина поеха Касиопея от самолета. Беше й съобщено, че ще я отведат в двореца.

— Вероятно разбираш, че сама си търсиш неприятностите — подхвърли пред отворената врата на колата тя.

Зовастина не прояви охота да разговаря с нея на пистата, където можеха да ги чуят както членовете на екипажа, така и охраната. Луксозният салон на самолета беше далеч по-подходящо място, но през последните два часа от полета Касиопея не бе отронила нито дума.

— Тук неприятностите са част от живота — отвърна Зовастина.

Касиопея реши да й забие ножа в момента, в който й сложиха белезниците и я побутнаха към задната седалка.

— По отношение на костите допусна грешка.

Зовастина се замисли върху предизвикателството. Както и да го разглеждаше, пътуването до Венеция си беше чист провал. Направи крачка напред и попита:

— Защо?

В хладния пролетен въздух се носеше мириса на реактивно гориво, двигателите на самолета все още свистяха на ниски обороти.

— Имаше нещо, което пропусна да видиш — подхвърли Касиопея.

— Не мислиш ли, че вече е късно да ме дразниш?

Заплахата в гласа на Зовастина беше недвусмислена, но пленницата й я пренебрегна.

— Ако искаш да разкриеш загадката, ще трябва да се пазариш.

Не беше трудно да се разгадаят намеренията на тази демонична жена. Зовастина я взе със себе си именно защото подозираше, че тя знае нещо. Но до този момент Касиопея се държеше крайно предпазливо и не казваше нищо. Което беше напълно естествено, тъй като животът й зависеше от това доколко щеше да опази информацията си.

Единият от бодигардовете пристъпи напред и прошепна нещо в ухото на Зовастина. Тя го изслуша, по лицето й за миг пробяга изненада. Леко кимна и човекът се отдалечи.

— Неприятности? — попита Касиопея.

— Неизбежните проблеми на върховния министър — отвърна неопределено Зовастина. — С теб ще си поговорим по-късно.

Входната врата на къщата зееше. Не се виждаха следи от взлом. Вътре чакаха двама от членовете на Свещения отряд. Зовастина се втренчи в тях.

— Какво се е случило?

— Двамата от охраната са били убити с по един изстрел в главата. Станало е през нощта. Карин Уолд и медицинската сестра са изчезнали. Но дрехите им са тук. Будилникът на сестрата е навит за шест сутринта. Нищо не сочи, че са напуснали доброволно.

Зовастина тръгна към голямата спалня. Респираторът мълчеше, системата висеше във въздуха. Нима Карин беше избягала? И къде би могла да отиде? Обърна се и излезе във фоайето.

— Очевидци?

— Разпитахме обитателите на съседните къщи, но никой не е забелязал нищо.

Фактът, че инцидентът беше станал в нейно отсъствие, изобщо не беше случаен. Реши да се подчини на предчувствието и вдигна слушалката на близкия телефон. Набра номера на личната си секретарка, зададе й кратък въпрос и изчака около три минути, за да получи отговор.