Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Усети, че останалите са се присъединили към нея на входа. Мълчаха, не по-малко ужасени.

Сам решително изпъна рамене и попита Алегзандър:

— Искаш ли да влезеш пръв?

Той отвърна на тактичността й подобаващо:

— Не, случаят е твой. Ти влез първа. Аз ще наблюдавам отстрани.

„И ще ме чакаш да сгреша“, мрачно си каза тя. Извади касетофона от чантата си и започна да диктува: „Горите на Алегзандърс Плейс, Източен Стратън. Мястото на престъплението представлява камера в края на коридор, който тръгва от голям трап. Смята се, че е част от защитните съоръжения, изградени около базата по време на така наречената Студена война. Не е използвана от години. Висока е около дванадесет фута и има площ приблизително… — Огледа се наоколо. — … тридесет квадратни фута. По стените са закачени карти на местността, а на едната стена се вижда знакът омега, както при убийството на Мери Уест. До другата стена има купчина дрехи. В средата на стаята има маса, върху която се намира оголеният скелет на човек. Двете ръце са били в белезници и извити над главата, а след това са били вързани с въже за масата. Левият крак липсва“.

Сам спря, приближи се до масата и разгледа скелета отгоре и отдолу, преди да огледа черепа.

„Дълбоко в устата на черепа е пъхнат някакъв червен плат и е вързан с парче връв.“

Извади от чантата си пинцети и внимателно издърпа засъхналия плат. Вдигна го и го проучи.

Алегзандър пристъпи по-напред, за да може да вижда по-ясно.

— Какво смяташ, че е това? — попита той.

— Изглежда ми като бикини, но в състоянието, в което се намират, не мога да съм напълно сигурна. Вероятно са на мъртвата.

Алегзандър кимна и отново отстъпи назад. Хейс подаде на Сам малко пликче за веществени доказателства и тя пусна находката си вътре.

Възобнови огледа на черепа, като започна от носа: „Носната кост е сравнително широка. От друга страна, надорбиталният ръб и ръбът на тилната кост са относително малки“.

— Ами тазът? — настоя Алегзандър.

„Тазът — продължи тя, без да се смути от това, че той я прекъсна — е широк и нисък. При предварителен оглед скелетът очевидно принадлежи на жена, малко по-висока от пет фута, около двадесетгодишна. Мъртва е от няколко години.“

Това беше почти всичко, което би могла да установи за момента. Останалото трябваше да почака до аутопсията.

Хейс стоеше мълчаливо до Алегзандър и я чакаше да свърши. Тя се обърна към него:

— Можете да преместите телата, когато сте готови.

— Бих искал основно да претърсим мястото и да направим съответните снимки, ако нямате нищо против, докторе.

Сам се приближи до втория череп и клекна до него.

Хейс се присъедини към нея.

— Нещастни Йорик! — каза той.

В други случаи би сметнала подобен коментар за проява на изключително лош вкус, но сега беше благодарна на Хейс, задето се опитваше да разведри мрачната атмосфера. Тя прегледа черепа. Беше сигурна, че и той е женски, но и в този случай това беше всичко, което можеше да каже преди аутопсията.

Изправи се и се обърна към Алегзандър:

— В болницата готови ли са за аутопсията?

— Всичко е подготвено. Искаш ли да ти асистирам?

— Ако нямаш нищо против.

— Обещавам да не ти се пречкам — саркастично вметна той.

Сам знаеше, че той е до известна степен с извити ръце, но не можеше да направи нищо по този въпрос и сарказмът му я дразнеше.

— Добре.

Одобрението й очевидно го ядоса и Сам се надяваше поне засега да му е затворила устата. Започна да оглежда стената и внимателно да проверява всяка карта.

Хейс я наблюдаваше с интерес.

— Мисля, че след толкова дълго време ще бъдете истинска щастливка, ако откриете следи от някакви вещества, доктор Райън.

— Аз не търся това. То е ваша работа.

— А какво тогава?

Сам не отговори и продължи внимателния си оглед на стените. Макар знакът омега да беше достатъчно ясен, нямаше и следа от толкова важната бележка, затова тя насочи вниманието си към купчината дрехи. Клекна и ги разгледа. Имаше зелена рокля на цветя, чифт светлобежови чорапогащи и малка бяла ръчна чанта. Обувките липсваха. Огледа пода около купчинката — и там ги нямаше. Внимателно отвори чантичката и провери съдържанието й. Беше точно това, което бе очаквала: грим, портмоне с няколко лири, обичайните дреболии, които има в една дамска чанта. Освен това имаше и плик с името и адреса на Социалните служби. Пощенското клеймо беше четливо: 1992. Пликът беше адресиран до г-ца С. Денч.

След като докладва на Рочестър какво е открила, Сам реши да изчака преместването на останките, преди да се отправи към болницата. Тук все пак имаше няколко приятелски лица, а никак не беше сигурна как ще я приемат в местната морга, особено след като Алегзандър вече бе отишъл преди нея.