Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Сам погледна няколкото кости, които съставляваха останките на третото момиче, и бе принудена да се съгласи.

— Ами ДНК тестът?

— Ако костите не са били силно замърсени. Но дори и тогава ще ви е нужна проба за сравнение, а не мога да си представя, че властите ще се съгласят да сравнят ДНК пробата с тази на родителите на всички момичета, изчезнали през последните няколко години. Това е доста скъпо.

Тя отново трябваше да се съгласи.

— Ако това ви помага, всички са били наръгани — заяви Янг. — Погледнете тънките ръбове на белезите отстрани на гръдния кош. Дължат се на остър инструмент, с който е било намушкано тялото, одраскал гръдния кош при движението си нагоре. Всичките три скелета имат подобни следи.

Сам ги разгледа отблизо, а след това забеляза и други белези по гръдния кош и по няколко от другите кости.

— А това от какво е?

Янг ги огледа бързо.

— Ухапвания от животни. Според мен от плъхове, лисици и язовци. Трябва ми още малко време, за да съм напълно сигурен.

— Откога са мъртви според вас?

— По-скоро от години, отколкото от месеци, и смятам, че са убити приблизително по едно и също време. Ако успеете да установите кога са изчезнали първите две момичета, може да ви помогне да определите приблизително и времето на изчезване на третото. Знам, че е доста несигурно, но всичко може да бъде от помощ.

Тя кимна.

— Е, оставям ви да довършите. Приятно ми беше да работим заедно и съм уверен, че скоро пак ще се видим.

Сам се ръкува с него.

— Вие свършихте основното. За мен остават само подробностите. Много ви благодаря.

— За мен беше удоволствие. Утре ще ви изпратя доклада си по пощата.

С тези думи Янг излезе от залата и я остави да изследва онова, което бе останало от трите млади жени.

Срещата й с Рочестър след аутопсията беше доста кратка. Не можеше да му каже почти нищо, което той вече да не знае, а дори и него щеше да прочете в доклада й. Джон й обясни, че двамата униформени полицаи, които бе видяла в галерията, са началникът и заместник-началникът на областната полиция. Двамата мъже в костюми бяха служители от Министерството на вътрешните работи, които вероятно бяха дошли, за да се убедят в необходимостта от новия отряд на Рочестър и да намерят мястото му в политическата история.

Сам го помоли за списък на евентуалните съдебни патолози, които могат да бъдат привлечени. Сега, когато почти всеки полицейски участък в страната с подновен интерес преразглеждаше случаите на безследно изчезналите, вероятността да бъдат открити още тела беше много по-голяма и тя знаеше, че не би се справила сама. Рочестър се съгласи, че би било много по-лесно, ако патологът на дадена област извърши първоначалната аутопсия, а докладът му бъде препратен на Сам за по-нататъшно проучване. Вече знаеха достатъчно за убиеца и можеха да разпознаят стила му сравнително лесно. Така биха избегнали патолози като Алегзандър да се чувстват обидени от това, че външни лица навлизат в собствената им територия.

Сам беше ужасно изморена. Не беше спала както трябва от много време, а шеметните събития от последните двадесет и четири часа бяха изчерпали и физическите, и моралните й сили. Не можеше като Джон да работи непрекъснато и въпреки това на сутринта да изглежда свежа и във форма. Чувстваше се мръсна и беше гладна. Всичко, което искаше, беше да вземе гореща вана с най-ароматната пяна, която можеше да намери, с чиния сандвичи до себе си. Рочестър уреди да я закарат у дома с полицейска кола и тя си мечта за банята през цялото време. Той се опита да я убеди да остане в колежа до края на разследването, но тя искаше да се прибере у дома — при Шоу и при всичките си любими вещи.

Когато пристигнаха пред къщата, Сам с удивление видя, че всички лампи светят. Тъкмо се канеше да помоли полицая да я изчака, докато влезе и провери дали всичко е наред, когато се сети, че най-вероятно Уин се беше нанесла. Дори й бе обещала да й помогне, но улисана в цялата въртележка, съвсем бе забравила.

Облегна се на вратата за малко, докато събере смелост да се изправи пред сестра си. Най-сетне пъхна ключа в ключалката, превъртя го и бутна вратата. Забеляза разликата още щом пристъпи прага. Почувства се като едно от седемте джуджета, които се прибират в подредената си и почистена къщурка. Промените в дневната бяха още по-големи. По пода нямаше вестници, камината беше почистена и огънят запален, дори бюрото й беше разтребено. „Сега вече нищо няма да намеря“, помисли си Сам. Прокара пръст по полицата над камината — нито прашинка.