Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Чу да се отваря вратата на кухнята и гласа на сестра си:

— Ти ли си, Сам?

— За теб ще е най-добре да е точно така — отговори тя и се запъти към кухнята.

Уин тъкмо бе донесла кошница със зеленчуци от градината. Изгледа я и каза:

— Изглеждаш изтощена. Къде се изгуби, по дяволите?

Сам уморено се отпусна на един стол.

— В Кент. Извинявай, че не бях тук, за да ти помогна да се пренесеш.

— Няма нищо. Хората от фирмата по преместването бяха много мили. Уредих да ти изпратят сметката.

— Много ти благодаря.

— Удоволствието е мое.

Сам огледа кухнята. Беше чиста и подредена, както никога.

Сестра й изсипа зеленчуците в мивката.

— Не мога да си представя как е възможно човек да живее при тези условия.

— О, много ти благодаря!

— Няма защо. Да не си се занимавала с онези трупове, които открили в американската военновъздушна база?

Сам кимна.

— Нищо чудно, че изглеждаш толкова изморена. Това е новината на деня.

— Така ли? Е, не съм учудена.

— Колко бяха телата?

— Три.

— А така! Човек не трябва да вярва на всичко, което съобщават по новините. Казаха, че са между шест и дванадесет.

„Напълно в техен стил“, помисли си Сам. Бяха готови на какво ли не, само и само да представят събитието колкото е възможно по-драматично, за да спечелят повече публика.

— Струва ми се, че имаш нужда да се изкъпеш и да се пъхнеш в леглото — каза Уин.

— Говориш като мама.

— Добре. Ти обикновено я слушаше — е, в повечето случаи.

Сам с усилие се надигна от стола и се запъти нагоре по стълбите. На половината път извика:

— Би ли ми направила няколко сандвича, ако обичаш?

Уин подаде глава иззад вратата на кухнята.

— Според мен ти трябва нещо по-питателно. Върви и се изкъпи, а аз ще го приготвя, докато слезеш.

Признателно й се усмихна и се заизкачва с мъка по стълбите.

След като се навечеряха, напъхаха чиниите в мивката и се преместиха във всекидневната.

— Е, какъв е проблемът? — попита Уин. — Мислех, че обичаш зловещите убийства.

— Толкова ли ми личи?

Сестра й кимна.

— Знам, че звучи глупаво, но усещам присъствието на някакво страхотно зло наоколо.

— Смятах, че злото витае около всяко убийство.

— Така е, но никога досега не бях усещала толкова осезателно присъствието му. Като че ли можеш да го докоснеш.

— Млъкни! Тръпки ме побиват, като те слушам.

— Извинявай.

— Ако това толкова те потиска, защо не им кажеш, че не искаш да работиш повече по случая?

Сам въздъхна:

— Де да беше толкова лесно! Наистина ме потиска, но искам, ако е възможно, да стигна чак до края.

— Убедена съм, че ако бях толкова уплашена, колкото си ти, аз не бих могла.

— Нищо подобно. Ти си толкова любопитна, колкото съм и аз. Наистина.

Уин се усмихна с обич на сестра си.

— Е, ако не поспиш, няма да си в състояние изобщо да работиш. Очите ти са ужасно зачервени.

Сам примигна.

— Малко са възпалени. Хайде, вдигам гълъбите.

С мъка се изправи и пое нагоре по стълбите. Когато стигна горе, се обърна към сестра си:

— Наистина се радвам, че си тук, и благодаря за всичко. Ще видиш, ще си живеем страхотно.

Последните й думи заглъхнаха в широка прозявка.

— Ще си поговорим след шест месеца — тихо каза Уин и отиде в кухнята, за да измие съдовете.

Някой рязко дръпна пердетата. Сам сърдито изръмжа и се зави презглава, за да се скрие от ярката светлина, нахлула в стаята. Но след като отвори широко прозорците, Уин безмилостно отметна завивките.

Сам опита да придърпа чаршафите и запротестира:

— Аз не съм Рики. Аз съм голяма жена, която много добре знае кога иска да стане от леглото.

— Така е. Само че долу те чакат двама полицаи.

Смяташе, че е общувала с Рочестър и Адамс предостатъчно за цял живот, но след като бяха били целия път дотук, сигурно ставаше дума за нещо спешно. Върху нощното й шкафче имаше чаша чай. Тя я взе и отпи глътка. Беше леденостуден.

Уин не показа никакво съчувствие:

— Беше топъл, когато ти го донесох преди половин час.

— Колко е часът?

— Единадесет и половина.

— Моля?!

Невярващо погледна часовника си.

— Ще сложа чайника. На твое място, не бих карала гостите си да ме чакат дълго. Май не са от търпеливите.

Сам се строполи обратно в леглото, като се опитваше да събере достатъчно сили, за да стане.

Когато слезе долу, Уин й подаде голяма чаша горещо кафе, преди отново да хлътне в кухнята. За свое най-голямо учудване, Сам установи, че я очакват не Рочестър и Адамс, а Райд и Холмс.