Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Тя погледна към него и повдигна чашата си:

— Искате ли?

— Не, благодаря. Чистачката ви вече ни направи кафе.

От кухнята долетя вик:

— Всъщност съм й сестра. Само изглеждам като чистачка.

Райд очевидно се разкъсваше между желанието да се извини и нежеланието да вика в отговор. Сам се наслади на неловката ситуация, в която беше изпаднал, и се настани в любимата си поза в ъгъла на канапето, а Шоу незабавно се присламчи към нея.

— Е — подхвана тя, — на какво дължа неочакваното ви посещение?

— На убийствата в Кент. Смятам, че са свързани с двете убийства тук, в Лиймингъл, и се питах какво имате да ни кажете.

Сам погали Шоу.

— Не съм сигурна, че имам това право.

— Вие сте патолог на подчинение на Министерството на вътрешните работи, а аз съм офицерът, който води разследването. Защо да не можете да ми кажете какво става?

— Защото в момента не работя за вас, а за командир Рочестър от „Кромуел Парк“, а чрез него — директно за Министерството на вътрешните работи.

— Това е местно убийство, което трябва да бъде разкрито, при това бързо. Независимо към кого сте прикрепена в момента, вие сте длъжна да информирате мен и екипа ми за хода на това следствие. Другото нещо, което не трябва да забравяте, е, че в един момент ще се наложи да се върнете на работа тук.

Сам усети как цялата настръхва.

— Заплашвате ли ме?

— Нищо подобно. Просто ви ориентирам в положението.

— Моето положение ми е съвсем ясно. Ако имате нужда от допълнителна информация по този случай, най-добре ще е да говорите с командир Рочестър или с инспектор Адамс. Ако те ми позволят да ви предоставя информация или докладите си, ще го сторя. В противен случай ще трябва да отнесете всичките си оплаквания за начина, по който се води следствието, направо до вътрешното министерство, пък да видим докъде ще стигнете.

Райд стана по-отстъпчив.

— Вижте, всички сме професионалисти и трябва да си вършим работата. Искам само да ме ориентирате какво става, защото се надявам това да помогне на нашето разследване тук.

Сам не се поддаде.

— Както вече казах, обърнете се към командир Рочестър. Сигурна съм, че ще ви окаже цялото необходимо съдействие.

Настъпи мълчание, докато мъжът осмисли думите й. И двамата много добре знаеха за отношението на Рочестър към него и че няма никакъв шанс той да измъкне нещо от Джон.

Преди полицаят да заговори отново, на входната врата се позвъни. Сам избута Шоу от скута си и стана да отвори, но Уин вече я беше изпреварила.

— Всичко е наред, мадам. Аз ще отворя — каза тя, подръпвайки перчема си.

Сам се усмихна на сарказма на сестра си, но нито Райд, нито Холмс трепнаха. Уин влезе в дневната, следвана по петите от Адамс, и съвсем ненужно обяви:

— Том е.

Той се изненада да завари тук бившите си колеги не по-малко от Сам.

Райд се изправи и протегна ръка:

— Том.

Независимо от дълбокото си презрение към Райд, Адамс прецени, че ще е най-добре да се държи дипломатично и да се ръкува с него.

— Господин групов началник — кратко каза той.

Едно от правилата на Том беше да не нарича „сър“ човек, когото не уважава. Но много внимаваше да не наруши йерархията, затова се обръщаше към тези хора с техния чин и така не можеха да го упрекнат в нищо.

— Може ли да попитам какво правите тук, господин групов началник?

Въпросът явно раздразни Райд.

— И аз се канех да ви попитам същото, но доколкото разбирам, отношенията ви с доктор Райън не са само на професионална основа.

Адамс реши, че забележката не заслужава отговор.

— Отново ви питам: какво правите тук, господин групов началник?

— Разследвам убийствата, инспекторе.

Устната на Райд се изви презрително, когато произнесе думата „инспекторе“.

— Както много добре знаете, всички разследвания, свързани точно с тази серия убийства, са поставени под ръководството на командир Рочестър — с равен глас каза Адамс.

— Я си отвори ушите — внезапно избухна Райд — и си спомни кой съм аз! Аз съм твоят шеф! И ако ти кажа да ми оближеш ботушите, ще трябва да го направиш. Не можеш да ми нареждаш при кого да отида и с кого да разговарям. Ясно ли е?

Том остана невъзмутим.

— Вие вече не ми заповядвате какво да правя и никога повече няма да го вършите.

За момент Сам си помисли, че Райд ще избухне, и бързо се намеси:

— Инспектор Адамс може и да не е в правото си да ви каже къде да отидете и с кого да разговаряте, но докато сте в къщата ми, аз мога. Така че, ако нямате нищо против, бих искала да си вървите…