Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Той покани Сам да седне и се върна на мястото си.

— Боя се, че нашият приятел, професор Чарлтън, не пожъна твоите успехи. Не успя да стигне до никакво заключение за бележките. Изглежда, нашият човек е просто смахнат.

Дойл категорично поклати глава:

— Не, не е смахнат. Той много добре знае какво прави и то му доставя удоволствие.

Макар да ненавиждаше убиеца, Ед изпитваше към него и някакво необяснимо уважение. Ако не беше умен, отдавна вече да са го заловили.

Рочестър продължи:

— Мисля, че другото, което трябва да знаете, е, че агент Золхайм се опита да установи местонахождението на Хамънд по време на някои от останалите убийства и те очевидно до голяма степен съвпадат.

Сам изгледа агентката.

— До голяма степен ли?

Катрин не беше толкова уверена като Рочестър.

— Има още някои неща, които трябва да свърша, но това, което успяхме да проверим, го поставя приблизително на точното място в почти точното време.

— Приблизително? Почти? Какво по-точно означава това? — настоя Сам. — В същата база, близо до базата, в същата страна, щат, какво точно? Поне едно от откритите в Кент момичета не е местно.

Дойл се намеси:

— Достатъчно близо, за да стигне до мястото и да извърши убийството, но и достатъчно далеч, за да не пада подозрението върху него.

— Разбирам. Значи вече не фактите се съотнасят към престъпленията, а престъпленията — към фактите.

— До голяма степен сме сигурни за него — каза Золхайм.

Сам се обърна към нея:

— Вие бяхте „до голяма степен“ сигурна и за полковник Къли.

Рочестър и Адамс останаха изненадани от думите й, тъй като добрият стар полковник беше изключен от разследването доста отдавна, но Катрин знаеше точно къде се прицелва патоложката и явно възнегодува.

Сам не се отказа:

— Мисля, че правим прибързани заключения. Всичко е чиста спекулация, която се основава единствено на догадки.

— Но тогава защо Хамънд избяга? — съвсем уместно запита Адамс.

— Вече ви попитах доколко сме сигурни в това. Смятах, че са го отзовали в Щатите.

Рочестър поклати глава:

— Това ни казаха, но явно е история, която самият Хамънд е съчинил. Военновъздушните сили твърдят, че не знаят нищо за подобна заповед.

При това разкритие Сам сви платна. Съкрушена, облегна се назад.

Командирът продължи:

— Смятаме, че успяхме да проследим майора до Джорджия, вероятно точно до Атланта, което — многозначително изгледа Сам, — доколкото ми е известно, съвпада съвсем точно с някои проби, взети както от мястото на убийството, така и от тялото.

— Да — призна тя, — с цветния прашец и с рибената люспа. Как успяхте да го проследите?

Рочестър направи жест по посока на Золхайм и Дойл:

— С помощта на нашите приятели от ФБР. Те ще отлетят за Атланта утре сутринта, за да се опитат да го открият.

— Късмет! — пожела им Сам. — Ще ви бъда благодарна, ако ме осведомите дали сте го арестували.

Дойл погледна въпросително Рочестър, който каза:

— Смятам, че няма да има нужда да ти съобщават. Надявахме се да заминеш заедно с тях.

Сам зяпна от учудване.

Том Адамс беше не по-малко учуден от нея.

— Смятате ли, че това е добра идея, сър?

— Да, иначе не бих я предложил.

— В такъв случай, сър, не трябва ли да замине и някой от нас?

— Не. Това вече е работа на американците. Сигурен съм, че доктор Райън ще ни представи добре. И все пак всичко зависи от нейното мнение.

Последното нещо, което тя искаше, бе да се натрапва в разследване, водено от ФБР. Навярно имаше някакъв начин да се измъкне от това.

— Каква полза ще има от мен? — попита тя. — Сигурна съм, че ФБР разполага със свои хора, които са напълно способни да допринесат за успеха на следствието точно колкото и аз.

— Освен агентите Дойл и Золхайм, ти си по-запозната с разследването от когото и да е друг. Аз — Джон погледна иронично към Ед, — тоест ние смятаме, че познанията ти по случая, заедно с тези на ФБР, ще допринесат за бързото разрешаване на загадката.

Той лъжеше, разбира се. Дойл не искаше там да присъства дори собствената му колежка Золхайм, да не говорим за някой досадник от британската полиция, още повече жена. Това беше ход на Рочестър, за да е сигурен, че един от неговите хора ще следи разследването отблизо, и нямаше да й разреши да откаже.

Сам попита агента:

— Ще получа ли пълното съдействие на ФБР?

Рочестър отговори преди него:

— Господин Барток ме увери, че ще направи всичко необходимо, за да останеш неизменна част от екипа.