Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

— Вие все още не сте убедена във вината на Хамънд, нали?

Патоложката поклати глава:

— Не. Знам, че някои от доказателствата сочат натам, но все още не съм убедена. Сигурно е просто интуицията ми.

— Жалко, че не можете да използвате интуицията си в съда. Честно казано, аз също не смятам, че той е нашият човек.

Сам не бе очаквала да чуе това.

— В кабинета на Рочестър ми се сторихте доста убедена.

Золхайм сви рамене:

— Беше заради Дойл. Имаше нужда от подкрепа.

— Защо сте толкова сигурна? Шестото чувство?

— Нещо такова, но не като вашето. Аз спах с него.

Сам не беше сигурна дали е по-изненадана от факта, че тя е спала с Хамънд, или от откровеното й признание.

Агентката спокойно продължи:

— Той беше много нежен любовник. Внимателен, без фантазии или насилие. Беше загрижен повече за моето, отколкото за собственото си удоволствие. Ценя това качество у мъжете.

— Изглежда, сте прекарали приятно.

— Да, така е. Вие спали ли сте с него?

Изненадана, Сам поклати глава:

— Не.

Катрин й се усмихна:

— Той със сигурност се интересува от вас. Реших, че вероятно това е причината за сътрудничеството ви.

Сам отново поклати глава:

— Ако бях спала с него и по-късно бях открила, че той е убиецът, щях да го предам на полицията.

— Доста неловко.

— Може би, но въпреки това щях да го направя.

Келнерът церемониално им поднесе предястието. Когато той се отдалечи, Золхайм попита:

— Тогава кой смятате, че го е извършил?

— Нямам представа. Но какъвто и да е отговорът, мисля, че ще го открием тук, а не в Англия.

Другата жена кимна:

— И аз смятам така.

Известно време се храниха мълчаливо, след това Катрин запита:

— Разследването създаде ли ви някакви проблеми?

— Не. Поне не повече от друг път. Защо питате?

— След като открихме шестото тяло, изведнъж започнаха да ни посещават неканени гости. Просто се появяваха на местопрестъплението и ние трябваше да им препращаме всички показания и разпити. Дойл страшно се вбеси.

— Нищо чудно. Кои бяха те?

— Така и не ни казаха. Барток прецеждаше цялата информация и ни съобщаваше онова, което сметнеше за необходимо.

— А това не беше.

Золхайм кимна.

— И във Великобритания действа подобна система. Кои са били според вас?

— ЦРУ, Разузнаването на военновъздушните сили, Държавният департамент, може дори да е бил друг отдел на Федералното бюро. Кой знае? Конкуренцията е толкова жестока, че е възможно да са били дори всички едновременно.

Англичанката се зарадва да научи, че подобни щуротии се случват и от тази страна на Атлантика.

Отсервираха празните им чинии със съответния ритуал и поднесоха основното ястие. Сам го опита — беше божествено.

Катрин я изгледа.

— Храната е великолепна, нали?

Сам кимна в знак на одобрение.

— Разкажете ми за себе си и за инспектор Адамс. Знам, че сте били любовници. Според мен е много симпатичен.

След като приключиха с вечерята, Золхайм повика такси и двете се отправиха да разгледат забележителностите на града. Агентката разбираше тази дума твърде широко: посетиха не само ярко осветените паметници, но и една от най-шумните и задушни дискотеки, в които Сам бе стъпвала. Отначало отклони всички покани за питиета и танци, но след това усети, че се държи зле, започна да ги приема и за свое най-голямо учудване, прекара великолепно. Повечето от мъжете, с които танцува, бяха по-млади от нея, но това явно не притесняваше нито тях, нито пък нея, особено след като двете със Золхайм бяха пресушили три бутилки вино по време на вечерята.

Когато се прибра изтощена в хотела посред нощ, там я очакваха три съобщения: две от Рочестър и едно от Адамс, който я молеше да му се обади в кабинета му в „Кромуел Парк“. Тя се качи в стаята, набързо взе душ и се пъхна в леглото. Уморено се пресегна към телефона на нощното шкафче.

Том веднага вдигна:

— Инспектор Адамс.

— Прозвуча доста официално.

— Аз съм си такъв.

— И откога? Почти очаквах да се обади новата ти приятелка.

Той не се поддаде:

— Нямам нови приятелки.

Сам беше прекалено уморена, за да продължава разговора в тази посока.

— Какво искаш? Късно е и аз съм много уморена.

— Къде беше?

— Разглеждах града със Золхайм.

— Женско парти, така ли?

— В действителност разговаряхме за теб.

— За мен ли? Че какво толкова интересно има в мен?

— Искаше да знае как си в леглото.

Тази непривична за Сам откровеност го свари неподготвен.