Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

След около час вече прекосяваха някаква извънградска местност и минаха през портала на лабораторията по съдебна медицина на окръг Джонсън. Не беше голяма, но очевидно бе най-натоварената в щата. Очакваха ги и след като ги регистрираха на пропуска, ги насочиха по поредица от дълги коридори към лабораторията на Самюъл Кларк. Помещенията приличаха на тези в Скривингдън и Сам изведнъж се почувства като у дома си. Кларк ги очакваше.

— Вие, предполагам, сте доктор Райън.

Тя се усмихна:

— Наричайте ме Сам.

— В такъв случай и вие ме наричайте Сам.

— Е, Сам втори номер, вероятно познавате Дойл и Золхайм от Куонтико.

Той се ръкува и с двамата.

— Вашият господин Барток ме предупреди за посещението ви. Помоли ме — всъщност направо ми нареди — да ви окажа съдействие. Мисля, че знам какво търсите, затова си позволих да приготвя няколко карти, които да погледнете.

Той се приближи до голямата маса в средата на помещението, върху която огромна карта беше разгъната и затисната в ъглите със стъклени буркани, пълни с разноцветни течности.

Кларк се обърна към Сам:

— Научих, че върху тялото на една от жертвите сте намерили цветен прашец от растението Myrica indora.

Тя кимна.

— Можете ли да извлечете ДНК от него?

— Разбира се, но не за една нощ.

— Значи ако събера различни проби от тези храсти, вие ще можете да сравнявате тяхното ДНК, докато открием точното растение.

Той поклати глава:

— Това е страшно много работа.

— Смятах, че растението е рядко.

— Така е, ако говорите за целите Съединени щати, но не и за този район.

Сам изпита леко разочарование.

— Имаше и една рибена люспа, ако това може да помогне.

Кларк отново поклати глава:

— Рибата тиганка. Голяма помощ, няма що!

— Рибата тиганка ли?

— Извинете, така ги наричат тук. Децата ги пържат в малки тигани. Рибките са съвсем дребнички. Използват се предимно за стръв.

— Твърде красиви са, за да се ядат — протестира Сам.

— Прекрасни са, нали?

Дойл започваше да губи търпение.

— Къде според вас ще е най-добре да ги потърсим?

— Извинете. Двете се намират на едно и също място в три района в цялата страна и за щастие всички са тук.

Той им посочи един участък на картата.

— Първото и според мен най-малко вероятно е Стамп Крийк. Но там няма много храсти от това растение, а рибите са дори още по-малко.

Сам кимна.

— Не казвам, че не трябва да го претърсите, но просто предлагам да го оставите за накрая. Вторият и третият район, които аз бих огледал, са Блу Крийк и Сома Крийк.

— Сома Крийк ли? — намеси се Сам. — Защо се нарича така?

— Доколкото ми е известно, винаги е носел това име — отвърна той. — Но аз съм тук едва от няколко години. Защо питате?

— Сома е името на експериментално лекарство, за което се споменава в „Смел нов свят“. Едновременно успокоително и стимулант — нещо като химическо средство за убеждаване.

— Откривате ли някаква връзка между книгата и наименованията на останалите две местности? — попита Дойл.

Сам поклати глава:

— Не, не мисля. Изглежда, в крайна сметка от бележките все пак имаше някаква полза.

Агентът я изгледа скептично.

— Все още не сме сигурни в това, но според мен Сома е добро място за начало.

Всички кимнаха в знак на съгласие.

— Теренът е труден — предупреди ги Кларк. — Няма да е лесно да се съберат проби, въпреки че растенията не са в изобилие.

Дойл размишляваше върху нещо друго:

— Много хора ли живеят там?

Кларк поклати глава:

— Доколкото знам, никой. Местността е много негостоприемна. Риболовът е слаб, потокът е труден за лодките. А има и гадни насекоми.

— Възможно ли е човек да се укрие там?

— Ако е луд.

Дойл кимна. Сам го погледна. Очевидно той се надяваше да открият нещо повече от храсти.

— На ваше място бих си взел водач — предложи Кларк. — Местността е опасна. Дълбока вода, подводни растения, блата. Няколко души изчезнаха там безследно. Надяват се да ги открият, когато пресушат мястото и построят там игрище за голф.

— Такива ли са плановете?

— Нямам представа, но съм сигурен, че някой ден ще се доберат и дотам. Май успяха да разрушат всичко останало. Попитайте шерифа. Ако той не може да ви заведе, непременно ще намери човек, който да го направи. Може да се разделите с няколко долара, но си струва.

Сам сърдечно му благодари.

— Ще се върнем с пробите възможно най-бързо.

— Добре. Ще приготвя всичко и ще ви чакам. Колкото по-бързо ми донесете семената, толкова по-бързо ще мога да свърша работата. Може би ще имаме възможност да си поговорим по-надълго и нашироко за семената и за цветния прашец.