Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

— Няма да забравя — отговори тя, ръкува се с него и последва Дойл и Золхайм навън.

Няколко часа бяха необходими на Марша, за да се сдобие с екземпляр от лентичката на ордена. След като опита без всякакъв резултат в американското посолство и в няколко американски военновъздушни бази, тя най-накрая откри един „Орден за храброст на Конгреса“ в малък антикварен магазин до моста „Магдалена“.

Преговорите със собственика, който се кълнеше, че орденът вероятно е единствен в Англия и затова — невероятно скъп, се проточиха, но най-накрая постигнаха споразумение и Марша уреди да изпрати такси, за да го вземе. Половин час по-късно орденът беше в лабораторията й. Сравнението между лентичката му и влакната, открити в найлоновата торбичка, показа, че са напълно еднакви. Марша отново вдигна телефона и повторно набра някакъв номер.

Том Адамс за пореден път преглеждаше досиетата на заподозрените, когато телефонът иззвъня.

— Инспектор Адамс.

Гласът от другата страна беше висок и развълнуван и говореше толкова забързано, че почти нищо не се разбираше.

— Марша, успокой се и бавно ми кажи онова, което искаш.

Той взе писалка, готов да си води бележки.

— „Орден за храброст на Конгреса“ ли? Да, чувал съм за него. Това е американската версия на кръста „Виктория“, нали?… Разбирам… Добре, Марша. Добра работа. Ще поддържаме връзка.

Том бавно затвори телефона. „Да — каза си той, — разбира се!“ Това беше повратната точка. Сега просто се нуждаеше от малко повече информация. Отново вдигна слушалката, обади се в американското посолство и помоли да го свържат с информационния отдел.

— Ало, обажда се инспектор Адамс от полицията в графство Кеймбридж. Работя в сътрудничество с вашето ФБР… Да, точно така… Дали не разполагате с актуален списък на всички офицери на действителна служба, наградени с „Орден за храброст на Конгреса“?… Да, ще почакам.

Той се облегна назад и стисна палци за късмет. След няколко минути библиотекарката се върна на телефона. Том стисна писалката.

— Да, готов съм.

Жената започна да му диктува имената. Първите три не му говореха нищо, но последното разпозна незабавно.

— Господи, сигурна ли сте? Бихте ли ми прочели името отново?

Нямаше никакво съмнение.

Той тресна слушалката и хукна към кабинета на Рочестър.

Сома Крийк се намираше само на половин час път от лабораторията на Кларк. По пътя спряха, за да вземат шериф Марк Конак, който бе подочул някои неща за случая и изгаряше от желание да се включи.

С напредването на деня жегата ставаше все по-непоносима. Сам се радваше, че в колата има климатична инсталация, и се ужасяваше от мига, в който ще трябва да излязат и да започнат търсенето.

А това стана твърде скоро. Спряха на малък запустял паркинг до потока, където ги чакаха две малки дървени лодки, и излязоха в наситения с влага въздух до едно от най-големите блата в Джорджия.

Дойл погледна към Золхайм.

— Ти тръгни с шерифа, аз ще поема доктор Райън.

Тя поклати глава:

— Не, ти върви с шерифа, аз ще остана с доктор Райън.

Гневно се измериха с погледи. Това беше неподчинение — и двамата го знаеха, но Ед реши, че в момента не е време да спорят. Щеше да напише рапорт впоследствие. Може би това бе поводът, който търсеше, за да се отърве от нея.

— Добре — примири се той, — ти вземи доктор Райън.

Шерифът сухо се намеси:

— Е, ако сте свършили с кавгата, предлагам дамите да поемат на изток, а ние — на запад. Това не е обида към способностите ви, дами, но западната част на блатото се смята за по-опасна от източната, а аз я познавам по-добре от вас.

Катрин усети, че казаното от него има основание, и се съгласи.

Шерифът продължи:

— Управлявали ли сте лодка някога?

Сам поклати отрицателно глава, но Золхайм каза:

— Мога да се справя.

— Това е добре. Поддържайте ниска скорост и не бързайте. Така няма да пропуснете нищо, а ако се блъснете, щетите няма да са сериозни.

Той се качи в едната лодка и се приготви да потегли.

— Въоръжени ли сте? — намеси се Дойл.

Катрин дръпна сакото си и му показа 38-калибровия си „Смит и Уесън“.

— Добре. Надявам се, че знаеш как да го използваш.

Той много добре знаеше, че е така, но не се стърпя да я ухапе още веднъж.

— А ако откриете нещо по-различно от храсти, веднага се върнете тук и докладвайте. Ясно ли е?

Золхайм кимна.

Сам погледна към агента.

— Сигурен ли сте, че знаете какво търсите?

— Хамънд?

Тя се вбеси, но не каза нищо.