Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Рочестър се намираше в другия край на помещението и разговаряше с детектив, който въвеждаше данни в компютъра. Ламбърт ги поведе към него.

— Сър, доктор Райън и останалите.

Джон вдигна поглед и се усмихна на Сам:

— Сам, благодаря ти, че дойде толкова бързо.

Дойл се ядоса, че са го определили просто като един от „останалите“, придружаващи патоложката, и се представи:

— Агент Едуард Дойл от Куонтико. Бих искал да ви благодаря, че се съгласихте да ни помогнете в това разследване.

Смисълът на думите му не убягна на Рочестър.

— Бихме направили всичко, за да помогнем на американските си колеги. Още вчера изпратих подобно съобщение на господин Барток.

Дойл застина. Барток беше шефът на отдела на ФБР в Куонтико, безмилостен тип, стремящ се към политическа кариера и тъпчещ всеки, който по някакъв начин застрашаваше безупречната форма на неговото управление. От всички хора, с които си бе имал работа Ед, Барток беше човекът, от когото най-силно се страхуваше.

Джон се наслади на словесната си победа и продължи:

— Той вече ме увери в пълната подкрепа от страна на вашата агенция, тоест на ФБР. Ще ни изпрати всички необходими досиета на убийствата в Съединените щати, за да сме в състояние да попълним информацията си.

Бяха го надхитрили и Дойл го знаеше. Каза с цялата учтивост, на която беше способен:

— Добре. Сигурен съм, че ще са ни от голяма полза.

— Носите ли документите, за които ви помолих?

Агентът не ги носеше. Не беше забравил, а нарочно не ги бе взел със себе си. Не знаеше със сигурност какво точно става, нито колко сериозна заплаха представлява тази нова агенция за личния му успех в разследването, и докато не установеше това, бе решил да им оказва възможно най-слабо съдействие.

— Не, съжалявам. Тръгнахме доста набързо. Забравих ги.

От скептичния поглед на Рочестър стана ясно, че лъжата му е разкрита.

— Е, няма значение. За щастие господин Барток ги изпрати по факса в кабинета ми. Трябва да пристигнат всеки момент.

След като се справи успешно с Дойл, Джон се обърна към Золхайм:

— Съдейки по описанието, което ми даде господин Барток, вие трябва да сте Катрин Золхайм.

Двамата се ръкуваха.

— Той се изказа много ласкаво за вас, изглежда, сте бъдещата звезда на отдела.

Сам погледна скришом към Дойл. Макар да успяваше да се овладее, тя усети как гневът му расте. Рочестър като че ли искаше да противопостави двамата агенти — и това нямаше да бъде особено трудно при техните и бездруго напрегнати отношения.

Командирът отново се обърна към екрана на компютъра.

— Е, май ще е по-добре да ви кажа защо ви повиках тук толкова внезапно.

Те го изгледаха с очакване.

— Макар все още да не сме напълно сигурни, ние смятаме, че убийствата в Кеймбридж може да са свързани не само със случаите, които ФБР разследва в Америка, но и с убийствата на безследно изчезнали във Великобритания и в Европа.

— За колко жени става въпрос? — попита Дойл.

— Съществуват вероятни връзки с убийствата поне на осем жени за период от десет години във Великобритания, но продължаваме да търсим още.

— Какви са тези връзки?

— Установихме, че всички жени са изчезнали в радиус от една миля от американска военновъздушна база и — поне до този момент — нито една от тях не е била открита, а само обявена за изчезнала.

Дойл кимна:

— Да, това е възможен модел.

— Има ли нещо необичайно в него? — попита Сам.

— Да — отговори Рочестър. — Проучихме и други модели — например на мъже, изчезнали в същата територия за същия период, и анализирахме най-общо статистиката на пропадналите без вест. Установихме съществена аномалия, свързана с военновъздушните бази, която заслужава по-нататъшно разследване, макар че все още е твърде рано, за да сме напълно уверени.

Дойл се канеше да зададе още един въпрос, но Золхайм го изпревари:

— Сигурен ли сте в информацията си?

— ЦАТЕРУ все още е съвсем нов, но като система работи добре. Но има и още нещо освен британската и американската гледна точка. Детектив Морган реши — по причини, известни най-добре на самия него, но за които сме му благодарни — да се свърже с компютъра на Интерпол във Франция. Той го захрани със същите данни, които въведе и в нашата система. Установихме, че в онези страни на Европа, с които Интерпол има връзки, през последните десет години е било докладвано за изчезването на повече от петнадесет жени в радиус от една миля до американски военновъздушни бази. Записваме имената им. Тялото на още една жена е било открито в горист район, на около половин миля от американска военновъздушна база в Германия, преди около година. Била е намушкана и двата й бъбрека били извадени. Убиецът така и не бил открит.