Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

— Свързани ли сте и със системата на ФБР?

— Не, все още не. Трябва да преодолеем още няколко препятствия, преди да го направим, но и това ще стане.

— И какво прави тази система по-добра?

— По-аналитична е. В състояние е да извежда модели и да ги анализира — нещо като механичен психолог. Джеймс вкара вътре информацията, която успяхме да изровим по твоите убийства. Имаме ли нещо?

Морган поклати глава:

— Боя се, че не, сър. Не разполагаме с достатъчно сведения.

— Съжалявам — каза Рочестър, — но все още сме в началото. Твоята папка сигурно ще е от полза.

Очите на Сам блеснаха.

— Попитайте вашия компютър колко жени са били убити или са изчезнали в близост до американски военновъздушни бази на територията на Великобритания през последните, да речем, пет години.

Морган погледна към Рочестър, който кимна в знак на съгласие.

— Какво разстояние от базите да задам? — попита детективът.

Сам се замисли за миг.

— Една миля 9 9 1 миля = 1,85 км. — Б.пр. . Опитайте с една миля.

— Някакъв конкретен тип жени? Възраст, физика, цвят на косата?

— Няма такъв, но пробвайте с възрастта между шестнадесет и петдесет.

— Доста широк обхват, но ще опитам.

Джим започна да трака инструкции по клавиатурата на компютъра. Пръстите му се движеха бързо и всичко отне само броени секунди. Докато компютърът анализираше информацията, екранът стана черен и на него остана да мига единствено курсорът. Внезапно мониторът се активира и по него започна да тече информация. Имаше всичко на всичко осем имена, придружени от дата на раждане, време, място и дата на изчезването и името на полицая, ръководил разследването. Рочестър се наведе към екрана и се намръщи. Изглежда, нещо го тревожеше.

— Нещо необичайно ли? — попита Сам.

Все още загледан в екрана, той каза:

— Може би. Опитай с десет години — нареди на Морган.

Пръстите на Джим отново литнаха по клавиатурата и курсорът запримигва в очакване на отговора. Този път на екрана се появиха четири имена заедно с цялата необходима информация. Всички жени бяха обявени за изчезнали.

Рочестър издаде друга заповед:

— Провери мъжете в същия район.

Инструкциите отново бяха вкарани в компютъра и няколко минути по-късно получиха данните. Имаше само двама мъже.

— Разпечатай ми го, Джеймс, и поръчай всички досиета на изчезналите момичета. Да ги пратят по факса. Бил!

Един детектив в отдалечения край на стаята вдигна глава.

— Имаш ли свободни хора?

Мъжът огледа стаята, преди погледът му да се спре на двама детективи, които седяха на бюро близо до Сам и Рочестър.

— Дан, Хари, можете ли да се освободите за няколко часа?

От отчаяните им погледи ясно пролича, че няма да им е лесно.

— Добре, в такъв случай помогнете на командира, става ли?

Двамата неохотно кимнаха.

Рочестър не се трогна особено.

— Върху бюрото ми има една папка. Бих искал да я снимате — вероятно ще ми трябват около шест копия. След това си поговорете с Джеймс и се погрижете досиетата на „изчезналите“ от разпечатката да ни бъдат изпратени незабавно от съответните полицейски участъци.

— А ако попитат защо ни трябват?

— Позалъжете ги, докато успеем да проверим някои неща. Ако има проблеми, кажете им, че става въпрос за разследване на Министерството на вътрешните работи и ако искат да си имат работа с тях, ние нямаме нищо против. Това би трябвало да задържи любопитните настрана.

Той се приближи до Морган, който му подаде разпечатката, а колегата му бързо излезе от стаята, за да донесе папката.

Сам беше нетърпелива, както винаги.

— Ще ми обясните ли какво става?

— Може и да сме очаквали да открием едно или две изчезнали момичета в близост до някакво място, но не и цели дванадесет. Възможно е да става дума просто за съвпадение — едва ли всички са били убити — но независимо от това е странно.

— Искате да кажете, че нашият убиец може да действа от години, така ли?

— Няма да узнаем, докато не започнем да вкарваме още информация, но това трябва да се провери, и то бързо.

— И сега какво?

— Ако се окажа прав, ще поискаме одобрението на вътрешното министерство, за да разследваме случаите, и ще съберем екип.

— Трябва да разговаряте с двамата агенти на ФБР. Намират се в американската военновъздушна база Лиймингъл. Всичко е вътре в папката.

— Добре, а сега предлагам да се върнем в кабинета ми и заедно да прегледаме папката страница по страница. И да видим какво можем да направим, за да прехвърлим Том Адамс тук колкото е възможно по-скоро.