Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Той схвана намека й и се отправи към бара, като я остави да размишлява върху онова, за което я бе помолил.

Час по-късно Сам отново бе в болницата на път за кабинета си. Щом се приближи към вратата, Джийн се хвърли насреща й.

— Доктор Райън, слава богу, че ви хванах! — напрегнато й прошепна тя. Задъхваше се от напрежение и загриженост. — В кабинета ви са някакъв групов началник Райд и инспектор Холмс. Опитах се да ги отпратя, но казаха, че е спешно.

Все някога трябваше да се срещне с тях. Така че защо не сега? Поне се намираше на собствена територия.

— Добре, Джийн.

Преди да влезе, тя спря, извади синята папка, която Адамс й беше дал, от куфарчето си и я подаде на секретарката си.

— Искам да пазиш това, Джийн, разбираш ли? Заключи го в някое от чекмеджетата си. Не искам никой да го вижда.

Помощничката й взе папката.

— Какво сте намислили този път?

— Не разбирам за какво говориш, Джийн — с престорено възмущение каза Сам и влезе в кабинета си.

Райд и Холмс се изправиха при влизането й. Патоложката реши, че нападението е най-добрата защита, затова още преди някой от двамата да успее да се обади, заяви:

— Секретарката ми вече ви е казала, че съм заета. Обикновено не приемам никого без предварително уговорена среща, но след като вече сте тук, ще направя изключение. Бъдете кратки.

Райд беше приготвил речта си предварително, но поведението й напълно го обърка. Посъвзе се и каза:

— Аз съм групов началник Райд, а това е инспектор Холмс.

Холмс кимна неопределено. Държеше бележник и записваше всяка дума на Райд.

— Наскоро поехме разследването на убийствата на Мери Уест и Стречъм — продължи той — и решихме, че ще е най-добре да дойдем и да ви се представим.

Сам продължи да се държи остро.

— Всичко това ми е известно. Приключихте ли? Както вече казах, заета съм.

Райд обаче бе дошъл с определена цел и бе решен да каже каквото е намислил, преди да си тръгне.

— Доктор Райън, научих, че имате навика да пренасяте патологичните си изследвания извън болницата и да навлизате в моята територия.

Не му отвърна нищо, но усети как гневът й нараства.

— Научих, че понякога помощта ви се оказва ценна.

„Понякога значи!“, помисли си тя.

— Тук съм, за да ви предупредя официално, че не желая повече да се месите в това или което и да е мое разследване освен в качеството си на съдебен патолог. Всяка допълнителна информация, на която може да попаднете по време на работата си, трябва да предавате на мен или на инспектор Холмс. Надявам се, че се изразявам ясно, доктор Райън!

— Напълно. Това ли е всичко?

— Засега.

— Добре, тогава бихте ли си тръгнали? Трябва да се приготвя за важна аутопсия.

Холмс продължи да пише неистово още няколко секунди. След това се изправи и последва Райд към вратата.

— Моля, затворете вратата на излизане.

След като си тръгнаха, Сам се облегна на стола си и въздъхна с облекчение.

Джийн влезе.

— Добре ли сте? Не ми изглеждаха особено доволни.

— Радвам се.

— Мисля, че трябва да внимавате с тях. Той ми се струва истински гадняр.

Откъм вратата долетя глас:

— Наистина е такъв, Джийн. Голям гадняр.

В стаята влезе Тревър Стюърт и се настани на обичайното си място срещу Сам.

— Значи вече се запозна с новия екип — Крачун и Малчо.

— На мен ми приличат повече на Джекил и Хайд.

Той се засмя:

— Да. Първо дойдоха при мен.

— Защо?

— Искаха аз да поема случая.

— Какво?!

— Трябвал им по-зрял поглед върху патологичните доказателства.

— А ти какво им каза?

— Че вече са получили възможно най-професионалната оценка и че предложението им не ме интересува.

— Копелета! Е, добре, ще подам оплакване и срещу двамата!

— За какво? Те са в правото си.

— След цялата допълнителна информация, която получиха от мен…

— Сам, много добре знаеш, че нито ти, нито аз имаме каквото и да е право да се намесваме в полицейските разследвания извън професионалната си ангажираност към случая. Досега извади късмет. Остави нещата такива, зарежи ги. После, като се издънят, могат да завлекат надолу всички ни.

Тя не знаеше кое я дразни повече: това, че Райд бе поставил под съмнение професионализма й, или подлият начин, по който се бе опитал да й отнеме случая.

— Надут задник! — изръмжа.

— Зарежи го. Просто прави каквото трябва и забрави за това.

Но Сам нямаше никакво намерение да се откаже от случая. Ако преди малко все още се колебаеше дали да се срещне с Рочестър, Райд предопредели твърдото й решение.