Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

— Не се учудвай толкова. Вярно, не бях научил за Хариет, но продължавам да поддържам връзка със старите колеги. Не може ли Адамс да убеди Райд да се обърне към нас за съдействие?

— Отстраниха го от случая.

Рочестър се изсмя мрачно:

— Значи вече размахахме сабите, така ли? Райд винаги е действал по този начин. Къде премести Том?

— В южния район.

— Горкият Том! Да се надяваме, че ще оцелее.

Сам вметна:

— Това е другото, за което исках да поговорим.

— Дали не бих взел Том Адамс тук ли?

— Да.

— Той е способен детектив, а и все още има едно-две свободни места, които трябва да попълним. Сигурна ли си, че ще иска да дойде?

— Абсолютно.

— Добре, ще видя какво мога да направя. Не обещавам нищо. Ще се свържа с новия му шеф, но го познавам добре и смятам, че няма да има проблем.

— Благодаря.

Рочестър остави папката на бюрото си.

— Има още нещо — каза Сам.

Той се облегна на стола си в очакване. Тя порови в чантата си и извади отвътре листче хартия.

— Катрин Золхайм — един от агентите на ФБР, които пристигнаха да разследват случая — ми даде това.

Рочестър разгледа листчето.

— Това са редове от книгата на Олдъс Хъксли „Смел нов свят“. Откривали са цитати от нея на местата на всички убийства, освен на това на Уест. Подозираме, че бележката е била там, но е била махната, преди да пристигнем.

— Но защо дойде при теб? Защо не е отишла в полицията?

— Мисля, че се стреми да заслужи похвала. Иска лично да залови престъпника.

— Добре. И кой, смяташ, е свалил бележката?

— Ами според Золхайм, е началникът на охраната на базата — майор Хамънд, който прикривал шефа си, командира на базата, полковник Къли.

— А според теб?

— Мисля, че греши. Хамънд е полицай до мозъка на костите си. Не мога да си представя, че би се забъркал в подобно нещо, а и какъв мотив би могъл да има?

— Той е повече полицай или повече войник?

Сам не разбра какво точно има предвид той.

— Моля?

— На кое е по-предан според теб — на правосъдието или на армията?

Не разполагаше с готов отговор на въпроса му. Искаше й се да каже „на правосъдието“, но осъзна, че в действителност не познава Робърт толкова добре.

Рочестър забеляза несигурността й и смени темата:

— Хайде, ела да те запозная с мозъчния тръст на тази операция. Никога не се знае, може и да научим нещичко. Ще те представя на някои хора от екипа.

Поведе я през фоайето, после излязоха в парка през страничната врата и се отправиха към няколко модерни сгради близо до езерото. Минаха през поредица летящи врати и слязоха по дълго стълбище.

— Колко души има в отряда? — попита Сам.

— Засега двадесетина, но все още набираме хора. Доста ни е трудно. Искам само най-талантливите, а шефовете им, съвсем естествено, неохотно се разделят с най-добрите си служители.

— Нещо като група истински мъжкари?

Това описание на новия му проект жегна Рочестър и той кратко отсече:

— Нещо такова.

Най-сетне стигнаха до контролната зала. Тя представляваше голяма обща стая, пълна с обичайната апаратура, която човек свързва с полицейска централа: табла за инструкции, компютри, телевизори, с прилежащи странични офиси и неизменната малка кухничка. Повечето от бюрата все още не бяха заети и стаята изглеждаше някак пуста. Но там, където имаше хора, работата кипеше с пълна сила.

Джон поведе Сам към млад мъж, който работеше на компютърен терминал.

— Джеймс, искам да ти представя доктор Саманта Райън. Тя е съдебен патолог в Кеймбридж. Доктор Райън, това е детектив Джеймс Морган.

Младият детектив се изправи и срамежливо подаде ръка:

— Казвайте ми Джим.

Свенливостта бе необичайно качество за един полицай и на Сам й се стори доста очарователно.

Рочестър продължи:

— Доктор Райън се занимава с двойното убийство в Кеймбридж. Успя ли да изровиш нещо?

Тя го погледна учудено, а той й обясни:

— Когато ми съобщиха за посещението ти, реших, че едва ли идваш само да ме видиш. Както вече ти казах, предположих за какво може да става дума и накарах Джеймс да извърши малко подготвителна работа по случая, преди да дойдеш. Приятно е поне веднъж да съм с крачка пред теб.

Сам се усмихна.

— Джеймс работи на новата ни компютърна система, която се нарича ЦАТЕРУ — Централизиран аналитичен терминал за експертно разследване на убийства. Нещо като ПОН системата на ФБР, но е по-добра. Вече е свързана с европейската мрежа на Интерпол, така че можем да проследяваме серийните убийци, независимо къде в Европа са решили да се мотаят.