Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Когато хангарът най-сетне се опразни, а купонджиите със смях и викове се отправиха към домовете си, двамата мъже въздъхнаха с облекчение и чувство за безпомощност. С облекчение, защото всичко бе минало спокойно, почти без проблеми и без нито един арест, и с безпомощност, защото не бяха успели да се запознаят с нито едно красиво момиче.

Джонсън погледна към партньора си.

— Толкова много жени и толкова малко време.

Саймънс се засмя:

— Втори хангар?

Джонсън му отвърна с лукава усмивка:

— Втори хангар.

Мястото беше известно с това, че много авиатори водеха там момичетата си, търсейки уединение. Това не беше позволено, разбира се, и тъкмо по тази причина всички го правеха. Двамата мъже вече бяха решили, че понеже нямат възможност да се позабавляват тази нощ, не ще позволят и на никой друг да го направи. Преизпълнени с добродетелни мисли, те закрачиха към хангара.

Сам бързо се съблече и се мушна в леглото. Том Адамс вече бе заспал, лежеше по гръб, леко извил глава настрана, и дишаше дълбоко. Тя се притисна до него, обви го с ръце и крака и почувства топлината на тялото му. Макар нищо да не бе станало с Боб Хамънд, изпитваше вина, задето тайничко бе желала обратното и само здравият й разум я бе възпрял. Сега искаше просто да се извини на Том за нещо, което се бе случило единствено в мислите й. Знаеше, че е глупаво, но нищо не можеше да стори. Имаше нужда да се почувства уверена във връзката им и да се убеди, че всичко е наред. Положи глава върху гърдите му и долови бавното ритмично туптене на сърцето му. Това я накара да се почувства в безопасност.

Бяха заедно вече близо година. Тя упорито отказваше да му позволи да се премести в дома й, но той оставаше през повечето почивни дни и компанията му й доставяше удоволствие. И все пак не бе съвсем доволна от начина, по който се развиваше връзката им. Прекарваха безкрайно много време в обсъждане на „съвместното си бъдеще“. Той искаше повече, включително брак и деца, но тя не знаеше дали желае това и натискът започваше да я дразни.

Никога не се бе чувствала истински близка с някого, с изключение на баща си, а сега и с племенника си Рики. Не изпитваше дълбока привързаност дори към майка си. Чувстваше го като задължение, което се очаква от нея като дъщеря, особено напоследък, когато старата жена се разболя. Не беше особено близка и със сестра си и усещаше известно съжаление заради това. Двете бяха толкова различни, че понякога за Сам беше трудно да повярва, че са деца на едни и същи родители. „Твърде много приличаш на баща си“ — беше обвинението, което й хвърляха, когато нещата у дома не вървяха особено добре. Ако беше вярно — а вероятно бе точно така — тогава Уин пък приличаше прекалено много на майка им.

Том се размърда, надвеси се над нея и нежно я обърна по гръб. Прегърна я силно и се взря в лицето й, а тя усети слабото му стегнато тяло над своето.

— И кое време е според теб?

— Съвсем навреме. А според теб?

Лицето му беше намръщено като на баща, който мъмри дъщеря си.

— Добре ли прекара?

Сам забеляза капана във въпроса и реши да не признава, че й е било хубаво без него.

— Щеше да е по-добре, ако и ти беше там.

Той разбра номера, но въпреки това остана поласкан.

— Значи ти липсвах, така ли?

Тя реши, че е получил достатъчно комплименти за една нощ, затова отвърна дяволито:

— Не за дълго. Имаше твърде много добри кандидати.

Лицето му се отпусна, той й отвърна с усмивка, която направи бръчиците около очите му по-дълбоки. Бавно се надвеси над нея и устните му леко докоснаха нейните, преди да се плъзнат надолу по голото й тяло. Зацелува нежно гърдите й и погали настръхналите зърна, после ги захапа леко. Беше добър любовник, силен, но внимателен, а нейната наслада му доставяше не по-малко удоволствие от неговата собствена. Както сам казваше, не обичаше да бърза, а да се любува на всеки миг по пътя към насладата. Ласките му й доставяха удоволствие и Сам усети, че постепенно започва да откликва. Дишането й стана по-учестено, сърцето й заби по-бързо. Гърбът й се изви, когато здраво обгърна тялото му, и изстена, щом любовникът й най-сетне проникна в нея.

Беше късно и Джонсън и Саймънс вече се готвеха за почивка. Не успяха да намерят нито една двойка, независимо че претърсиха всички обичайни места: задната част на хангара, седалките около стадиона за бейзбол и футболното игрище. Беше непривично за една танцова забава. Обикновено всички се впускаха в това като зайци. Или момичетата бяха станали по-целомъдрени, или бяха открили някое друго, много по-удобно място. Както и да е, забавлението им се провали. Обичаха да наблюдават известно време и да оценяват нищо неподозиращата двойка по десетобалната система, а след това, малко преди кулминацията на екстаза, да излязат от прикритието си и да попитат авторитетно на висок глас: