Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Сам тихичко се засмя. Сещаше се за някои медицински светила, чиито „задници“ също бе готова да целува едно време, макар никога да не би си го признала.

Беше станало значително по-хладно, отколкото при пристигането им, и макар паркингът да не беше далеч от хангара, Сам се радваше, че бе взела сакото си. Паркингът беше пълен с млади хора, които искаха вечерта да продължи колкото е възможно по-дълго. Хамънд мрачно се подсмихна при вида на момче и момиче, които бяха толкова погълнати един от друг, че не забелязваха нищо наоколо.

Сам проследи погледа му, а той изказа на глас мислите си:

— Винаги е било така.

— Значи все още е вярно?

Боб изглеждаше объркан.

— Твърде много секс, твърде много пари, твърде дълго тук.

Усмивката му стана по-широка.

— Е, заплащането вече не е толкова добро.

Загледа се в нея, докато тя не се изчерви и не отмести поглед.

Стигнаха до колата й и Сам протегна ръка.

— Благодаря за прекрасната вечер.

Хамънд кимна и пое ръката й, но вместо да се сбогува, я привлече към себе си, нежно погали лицето й и се наклони над нея. В последния момент Сам леко се извърна и Робърт целуна бузата, а не устните й.

Тя отстъпи и забеляза разочарованието, изписано на лицето му. Харесваше Боб и не искаше да го наранява.

— Съжалявам. Не би било честно спрямо Том. Няма да мога да се справя с две връзки едновременно.

Хамънд кимна, все още здраво стиснал ръката й.

— Предполагам, тук трябва да кажа, че той е истински щастливец, но няма да го направя. Ако някога ти дойде до гуша от англичаните, имай ме предвид.

Тя се усмихна, целуна го по бузата и прошепна в ухото му:

— Ти си първи в списъка.

Робърт се усмихна — гордостта му остана ненакърнена — а Сам се качи в колата си и потегли към портала. В огледалото за обратно виждане зърна как той потъна в мрака на базата.

Беше й нужен малко повече от час, за да се върне у дома. След като напусна правото и добре осветено главно шосе, пътищата станаха тесни и тъмни и това забави придвижването й. Под бледата и разсеяна лунна светлина дърветата, които през деня се извисяваха толкова горделиво, изглеждаха някак причудливо осакатени, както се бяха привели над автомобила й, и препречваха пътя на и бездруго оскъдния лунен светлик, а клоните им изплуваха в лъчите от фаровете й като дълги криви пръсти, които сякаш искаха да я изтръгнат от удобната вътрешност на колата.

Колкото и да обичаше тази местност, мрачният й вид нощем винаги напомняше на Сам за избелелите викториански снимки на хора и места, които вече не съществуват. Въображението, което обикновено държеше под строг контрол, при тези обстоятелства се развихри свободно. Детските й страхове и суеверия изплуваха изпод покрова на логиката и зрелостта като мехурчета газ от дъното на блато, които зловонно се пукаха и набраздяваха гладката повърхност.

Стори й се, че мина цяла вечност, преди да отбие и да започне уверено да се изкачва по черния път към дома си, въртейки волана непрекъснато, за да избегне грамадните дупки, които с всеки изминал ден се умножаваха. Неведнъж беше говорила със собственика на фермата по този въпрос. Той мило й се усмихваше, кимаше и я уверяваше, че веднага ще се погрижи, но не си мръдваше пръста. Напротив, положението се влошаваше още повече.

Сам вкара колата през портите на къщата, спря пред входната врата, а лампата над нея блесна и освети цялата алея. Когато излезе от колата, Шоу, преданият й котарак, се появи и се отърка в глезените й. Тя се усмихна, наведе се и го вдигна.

— Какво търсиш навън?

Лекичко го погали, преди да отключи и да отвори вратата.

Военните полицаи Карл Саймънс и Уилям Джонсън пропуснаха танците. Дежурният сержант направи всичко възможно охраната на базата така да се сменя, че хората да присъстват на повечето събития, но този път на двамата злочести постови не им провървя. Такава им беше работата и те бяха започнали да гледат философски на нещата. Чакаха отвън, когато танците свършиха, и наблюдаваха как пийнали и щастливи летци се перчат с приятелките си, а намеренията им за това как ще прекарат остатъка от нощта бяха съвсем очевидни.

Трябваше да признаят, че танците бяха привлекли повече млади и красиви жени от когато и да било. Изглежда, организаторите бяха окуражили и някои студентки от Кеймбридж да дойдат и дори им бяха уредили специален транспорт до базата. Стратегията несъмнено се оказа успешна. Двамата офицери от охраната се надяваха, че поне няколко от тях ще имат сестри или приятелки и че са оставили телефонните номера и адресите си.