Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Майорът протегна ръка и Сам положи своята отгоре, а той я погледна и каза:

— Между другото, изглеждаш страхотно, в случай че забравя да ти го кажа по-късно.

Тя се усмихна. Реши, че въпреки всичко, може би ще прекара приятно.

Настроението се промени, когато обявиха последния танц. Сам разпозна „Лунна серенада“. Беше една от любимите на баща й. Боб Хамънд я притисна още по-плътно до себе си и й се усмихна. Сам не беше сигурна дали се дължи на чувствата, предизвикани от музиката, или просто на необикновеното й разположение и повода, но някак неусетно положи глава на рамото му и се остави бавно да я води по дансинга. Чудеше се колко ли други местни момичета са се влюбвали по същия начин по време на танците през последните петдесет години и им завиждаше.

Музиката замлъкна и бе рязко заменена от пронизителния вой на сигнала за въздушна тревога, последван незабавно от избухването на флуоресцентни зелени и червени фойерверки из целия хангар, имитиращи немски бомби. Хората се разбягаха от дансинга, като се заливаха от смях и пищяха от удоволствие.

— Действа всеки път — захили се Хамънд. — Най-добрият начин да опразниш дансинга.

Той я хвана за ръка и я поведе към един от изходите.

Все още възбудена от вечерта, Мери Уест бе отведена, по-точно полуотнесена от хангара от летеца Рей Стречъм, с когото излизаше през последните няколко седмици. Мери беше от Литъл Бонингтън — селце близо до базата. Беше навършила осемнадесет години, дребничка и хубава, с гъста, естествено руса коса. Никога не й бяха липсвали обожатели, но почти не познаваше живота извън собственото си селце и графството.

Запозна се със Стречъм преди няколко седмици в местната кръчма и моментално се влюби в него. Приличаше на американска филмова звезда — като онези, които според вестниците се мъкнеха сред „тълпи обожателки“. Излъчваше самоувереност и дързост, които я плениха. Никога не се бе чувствала по-щастлива.

Макар винаги да бе живяла близо до базата, Мери преди не беше влизала в нея, затова веднага прие поканата на Рей за танцовата забава в хангара. Не каза на родителите си къде отива, защото знаеше, че няма да одобрят и ще се опитат да я спрат, а това само щеше да предизвика излишна кавга. Не знаеше защо те толкова ненавиждат базата и младите американски авиатори. Нали и майка й някога бе излизала с един американец на служба в Лиймингъл! Сигурно е била влюбена, защото едва не заминала за Щатите заедно с него. Но това се бе случило преди повече от осемнадесет години и тя сигурно е забравила колко забавни могат да бъдат американците. Затова Мери каза на родителите си, че отива при приятелка в Сейнт Айвс.

Стречъм я поведе към един от големите хангари. Щом стигнаха в най-отдалечения му край, я привлече към себе си, прокара пръсти през косата й и я целуна пламенно по устните, а след това я притисна към стената на хангара.

Лицето му беше съвсем близо до нейното, той я погледна в очите и нежно каза:

— Обичам те, Мери. Обичам те още от първия миг.

Гласът му звучеше искрено и тя вярваше, че говори истината. Самата тя усещаше, че чувствата й към него се задълбочават. Обхвана красивата му глава и горещо го целуна. Никога не бе целувала по този начин местните момчета и цялото й тяло пламна от страст.

Но когато ръцете му започнаха бавно да се плъзгат нагоре по бедрата й, страстта й се превърна в загриженост. Не престана да го целува, но не беше сигурна дали иска онова, което той очевидно желаеше. Макар че никога не би си признала, все още бе девствена. Не че беше целомъдрена — бе излизала с много момчета от селото и преживяването винаги й бе харесвало — но никога не бе „стигала до края“ и не беше сигурна дали го желае и в този момент. Трябваше да измисли как да го спре, без да разруши връзката. Искаше да бъде с него, но не заради секса, или поне не точно сега, притисната до мръсната стена на някакъв хангар посред нощ. Не си го беше представяла така в мечтите си.

Когато той понечи да свали бикините й, тя стисна ръката му и го спря.

— Не, не сега, не тук — помоли Мери. — Не бива така, не бива. Почакай!

Стречъм я погледна и за миг се поколеба, но нямаше никакво намерение да спира. Вдигна ръцете й над главата, като същевременно страстно я целуваше, за да заглуши протестите й, пъхна коляното си между краката й и ги разтвори. Няколко минути по-късно Мери усети как разкъсва бельото й.

Сам почака на изхода, докато десетките участници в танците се изнизваха от хангара със смях и закачки и се отправяха към домовете или квартирите си, развълнувани и възбудени. Не след дълго Боб Хамънд й донесе палтото и я загърна в него, а после си сложи фуражката и я намести под точно определен ъгъл.