Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Шерифът и неколцина от заместниците му издърпаха на брега чувала с тялото и го положиха небрежно върху спечената земя до езерото, като оставиха единия край потопен във водата.

Дойл впери поглед в лекаря и попита:

— Е, какво можете да ни кажете?

Мъжът сви масивните си заоблени рамене:

— Мъртва е. От насилствена смърт. Ще се видим на аутопсията.

Той се заклатушка към двамата мъже в костюми, които се бяха отдалечили от колата и го чакаха, за да разговарят с него. Ед не очакваше да научи повече: знаеше, че това ще стане след аутопсията. Раздразнено поклати глава. Погледна към един от заместник-шерифите и кимна по посока на чувала. В подобни случаи се ползваше с известен авторитет и не възнамеряваше да пада толкова ниско, че да коленичи в праха и лично да отваря чувала. Заместникът клекна, дръпна ципа и бавно откри полуразложения труп на млада жена.

Беше мъртва от доста време. Патологът едва ли щеше да успее да им съобщи нещо повече от приблизителното време на смъртта. Дойл знаеше, че няма да разберат със сигурност откога е мъртва, докато не я идентифицират. След това идваше ред на дългата и трудоемка работа по събирането на свидетелски показания с цел да установят какво е правила през последните дни, а ако имаха късмет, и през последните часове от живота си. Бе наясно, че в един свят, който от ден на ден става все по-безразличен и анонимен, това отнема време, а то, както винаги, ги притискаше. Все пак от беглия оглед на жалките останки вече бе убеден, че аутопсията, насрочена за по-късно следобед в моргата на окръг Фултън, ще потвърди, че това е дванадесетата жертва.

Золхайм сякаш прочете мислите му, вдигна поглед към него и кимна. Трябваше да признае, че не й липсва смелост. Когато отвориха чувала, дори някои от изпечените мъжаги от Джорджия отстъпиха назад, отместиха очи и започнаха да поемат дълбоко въздух, за да се преборят с гаденето. Но Катрин продължи да наблюдава невъзмутимо, бдително и професионално. Това му допадна.

Дойл клекна и огледа едната китка на момичето. Макар тялото да бе престояло на открито известно време, по костите все още имаше достатъчно плът, за да бъдат направени някои първоначални заключения. Нямаше следи от ожулване, от въжета или белезници. Подобно на предишните две жертви, и тази е била надвита по някакъв друг начин.

През последните месеци в поведението на убиеца бяха настъпили явни промени. Преди да бъдат убити, първите няколко жертви са били вързани, а устите им — запушени. Но при последните три нямаше признаци за подобни действия, беше ги поставил в подчинение по друг начин, който все още не бяха успели да установят. Освен единствената рана от нож на корема, нямаше други признаци на насилие, а токсикологичните изследвания не показаха нищо. Ако стилът на убийствата не беше толкова сходен, спокойно можеха да заключат, че извършителите са различни. Поради това портретът на убиеца, който Дойл сглобяваше парче по парче вече месеци наред, трябваше да бъде изграден наново с оглед на променения му начин на действие.

Докато размишляваше върху това, няколко мухи се възползваха от възможността да излетят от чувала и с бръмчене литнаха на свобода. Ед не знаеше дали са били затворени вътре, когато са дръпнали ципа на чувала, или току-що са се родили от някоя тъмна кухина на разлагащото се тяло. Дръпна ципа и с това пресече пътя към свободата на следващите бегълки.

Вдигна поглед към полицая, чието лице беше най-малко прежълтяло.

— Намерихте ли дрехите й?

Полицаят кимна:

— Бяха сгънати прилежно, както вие предположихте.

— А обувките?

Мъжът поклати глава:

— От тях няма и следа.

Дойл отново отправи поглед през езерото към обраслия с дървета остров.

Заглавията по повод серията убийства бяха драматични и сензационни, докато вестниците се надпреварваха кой ще прикачи на убиеца най-яркия и зловещ псевдоним: Хищника, Касапина, Убиеца канибал. Според Ед подобни определения само повишаваха самомнението на престъпника, затова самият той отказваше да ги използва и го наричаше просто „той“ или „него“. Смяташе, че към пресата — официално или не — вече е изтекла твърде много информация. По-добре щеше да е да премълчат някои неща, защото сега всеки перко можеше да се яви и да направи самопризнания за убийствата, понеже разполага с достатъчно подробности, и да му изгуби времето.

„Той“ спохождаше кошмарите на Дойл, откакто преди две години откриха в Аризона третото тяло. Сънищата бяха мрачни и зловещи не поради тревожно живите цветни изображения на ужаси и кръвопролития, които умът му фабрикуваше, а поради това, че надушваше злото с цялото си същество. Ефимерно, безформено и неуловимо, то ставаше все по-осезаемо, докато Ед се луташе сляпо из сивкавата мъгла на съзнанието си и се опитваше да открие и проумее какво го ужасява толкова. Дори след като се събудеше, миризмата на смърт и разложение не го напускаше, а оставаше в ноздрите и по устните му.