Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

— А междувременно?

— Просто ще държа копелето под око, докато съм готова да действам.

— Казвате „аз“. Дойл не влиза ли в плана ви?

— Аз със сигурност никога не съм влизала в неговия.

Независимо от всички доказателства, Сам все още не бе убедена.

— Колкото и да сте уверена, мисля, че грешите за Робърт. Той е полицай до мозъка на костите си и не би извършил подобно нещо. За Къли не знам. Явно не го харесват, нито пък го уважават особено, но пък съдя само от думите на Хамънд. Според мен той е невеж сексистки досадник и аз бих го обесила дори само по тази причина, но това не означава, че убива хората за удоволствие.

— Ще видим. Но засега е най-вероятният ми заподозрян и аз няма да се откажа.

Патоложката сви рамене.

— Освен това има още нещо, което вероятно трябва да знаете. Намерих книгата „Смел нов свят“ в стаята на Хамънд. Беше скрита под матрака.

Сам не попита какво изобщо е търсила в спалнята на майора, а просто каза:

— Да се приспива преди лягане?

Золхайм се усмихна саркастично.

— Кой още знаеше за бележките?

— Освен Дойл и мен, неколцина щатски шерифи и полицаи, чиито хора бяха открили телата. Със сигурност не и майор от военновъздушните сили на САЩ на служба в Англия.

Сам преосмисли всичко, което беше чула. Трябваше да признае, че доводите на агентката звучаха доста убедително.

Но тя още не беше приключила:

— Съществува ли някакво доказателство от областта на съдебната медицина, което би ни помогнало да свържем Къли с убийството?

— По-добре ще е да поискате тази информация от полицията. Аз не разполагам с такава.

— Но можете да се доберете до нея.

— Не.

— Направихте го за Дойл и за Хамънд.

— Онова, което им показах, се намираше донякъде под мое разпореждане. Нямам никаква власт в Британската служба по съдебна медицина.

— Ала имате приятели в различните отдели, които биха могли да ни помогнат.

— Не бих замесила други хора в неофициални интриги.

Не беше напълно честна. В действителност не се бе поколебала да поиска достъп до информация от Марша и от още редица специалисти преди, но то беше за нейна собствена употреба. Никога не би застрашила службата на други хора, като предостави тези данни на трето лице.

— Значи няма да ми помогнете? — попита Золхайм.

— Не мога. Съжалявам. Вижте, сигурна съм, че ако поговорите с Том Адамс, той ще ви окаже съдействие.

Катрин поклати глава:

— И да рискувам Дойл да узнае? Не, благодаря. Смятах, че можем да се разберем по този въпрос по женски.

— Казвам ви го като жена на жена: в тази игра има правила и ограничения и ако ги нарушите, съществува твърде голяма вероятност някой проклет, хитър адвокат да отхвърли доказателствата ви и да съсипе делото ви, защото не сте се съобразили с процедурата. Вие работите в американската система и това би трябвало да ви е известно по-добре, отколкото на редица други.

Вече й писна. Опитът на Золхайм да събуди у нея някаква псевдоженска съпричастност беше не само неумел, но и дразнещ. Все още дълбоко наранена от смъртта на майка си, Сам копнееше за истинско приятелство и обич. Безскрупулната амбиция, която демонстрира агентката, я извади от нерви повече, отколкото би успяла при нормални обстоятелства. Тя се изправи и даде на посетителката си да разбере ясно, че е време да си върви.

Золхайм схвана намека. На вратата тя се обърна и каза:

— Надявам се, че мога да разчитам на вас. Не бих искала информацията да се разпространи.

— Като жена на жена, нали?

Катрин разбра, че е подразнила доктор Райън и може да разчита само на дискретността й.

Том Адамс сведе поглед към празното си бюро и към кашона върху стола до него. Учуди се, че нещата му се побират в една кутия. Не съжаляваше за напускането си. В следствието цареше пълна бъркотия. Райд отстрани всички опитни полицаи и ги замени с послушни некадърници, които не бяха способни да открият дори снега през зимата. Пък и не беше останало бог знае какво за екипа на новия шеф. Предимно писарска работа и най-рутинни разследвания. Останалото вече бе свършено.

Винаги ставаше ясно, че едно следствие е стигнало до задънена улица, щом командващият офицер — в този случай Райд — внезапно разпореди всеки човек с криминално досие от последните десет години за престъпление, сходно с разследваното, да бъде проверен, разпитан и — ако е необходимо — задържан. Това обикновено не водеше до никакви положителни резултати в следствието, но така поне можеше да се каже, че полицията е проверила всички възможни следи, а и броят на проведените разпити изглеждаше страшно впечатляващ на хартия. В действителност, откакто Адамс беше в участъка, нито един успех или арест не бяха постигнати чрез този метод. Той струваше скъпо, но така не се налагаше шефът да се черви, пресата кротуваше и следователно всичко беше наред.