Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Сам й подаде четка за дрехи.

— Всеки допир оставя следи. Опитайте с това. Обикновено върши работа.

Золхайм изчетка костюма си и отново седна. Сам си наля бренди. Въпросително вдигна чашата си, но агентката поклати глава. Тя отпи голяма, живителна глътка и потъна в канапето срещу гостенката си. Вдигна колене и подпря брадичката си.

— Дано новините да са добри — каза.

Катрин бръкна в чантата си, извади оттам малко листче хартия, което разгъна, и й го подаде.

— Питах се дали сте виждали нещо подобно преди.

Сам взе бележката и я прочете. Първата част беше на латински: Si monumentum requiris, circumspice. Знаеше какво означава това: „Потърсиш ли неговия паметник, огледай се около себе си“. Продължи да чете: „Аз изконсумирах цивилизацията. Тя ме отрови. Бях омърсен. После изконсумирах и собствената си злина“. Бележката беше подписана: Джон Савидж .

— Джон Савидж е герой от книгата на Хъксли „Смел нов свят“ и според мен и двата цитата са оттам, макар оригиналът на първия да се намира над северната врата на катедралата „Свети Павел“.

Золхайм кимна.

— Но защо ми ги показвате?

— Различни откъси от същата книга открихме на местата и на останалите убийства и всички бяха подписани с „Джон Савидж“. Всички, освен при последния случай.

— Това ли е тайната на Дойл?

Катрин отново кимна.

— Знаете ли, според мен и тук е имало бележка, но е била скъсана, преди да бъде намерена от полицията.

Още парченца от пъзела се подреждаха по местата си.

— Имате предвид парчето хартия, което открих на пирона ли? — бавно попита Сам.

— Да. Както сама посочихте, от кървавите следи разбираме, че там е имало нещо по време на убийството на Уест, но е изчезнало, преди да се появите вие и полицията.

— Какво искате да кажете?

— Ами, понеже убиецът не би го свалил, това ме навежда на следващото заключение: бележката е била свалена от човек, който се е опитал да прикрие престъпника.

— Но кой би го направил?

— Може да е само един от четирима души. Или двамата полицаи от охраната, които са открили тялото, но доколкото знаем, те не биха спечелили нищо, ако преместят каквото и да е, или…

— Хамънд или Къли — изстреля Сам право в целта.

— Точно така. След като е било открито тялото, се води точен списък на намерените доказателства. В бараката не е влизал никой друг, освен, доколкото ни е известно, Къли и Хамънд.

— А преди тялото да бъде „официално“ намерено?

— Ако двамата офицери от охраната казват истината — а аз не виждам причина да се съмняваме в техните показания — те са подгонили убиеца от бараката. След това единият от тях е бил в бараката през цялото време.

— Както сама споменахте, ако казват истината и ако онзи човек е бил убиецът — предупреди я Сам.

— А кой друг би могъл да бъде?

— Човекът, взел бележката.

— Ами чантата, която е носел? Онази, в която смятаме, че са били органите.

— Не сме сигурни в това. Може да е имало нещо друго.

— Единствените отпечатъци, открити в бараката, принадлежат на полковник Къли и на майор Хамънд.

— Ами убиецът?

— Нищо. Сигурно е внимавал много.

— Което вероятно е било доста трудно — замислено подхвана Сам — в оплисканата с кръв барака посред нощ.

— Именно.

— Очевидно имате теория. Искате ли да я споделите с мен?

— Хамънд. Според мен Хамънд е свалил бележката.

Сам слисано замълча, но бързо се окопити.

— Защо Хамънд, а не Къли?

— Защото смятам, че вероятно Къли е нашият убиец, а Хамънд го прикрива.

— А защо да не е обратното?

— Къли да прикрива Хамънд? Той не е такъв тип. Би продал и родната си майка за едно повишение.

„Много научно“, каза си Сам.

Золхайм продължи:

— Освен това психологическият профил на Къли е по-сходен. Параноичен, няма много приятели, а и се носи слух, че има доста нестандартни сексуални предпочитания.

Сам между другото се позачуди какви ли са те.

— Факт е и че в продължение на години е обикалял много военновъздушни бази в Щатите за инспекция подобно военен скитник — идеално положение да извърши убийство и след това да изчезне, преди властите да успеят да открият престъпника.

— Нещо като Хенри Лий Лукас с ордени?

Катрин се засмя кратко:

— Добре казано.

— Доколко сте сигурна в това?

— Доколкото е възможно в този момент. Изпратих няколко запитвания до Куонтико, за да разбера дали някои от инспекциите на Къли по базите не съвпадат с датите на част от убийствата, но проверката ще отнеме известно време.