Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Докато Том разглеждаше дъската с дежурствата и се опитваше да разбере кога ще бъде следващият му почивен ден, вратата на главната стая се отвори с трясък. Всички в залата вдигнаха поглед. Групов началник Пол Райд остана за малко в рамката на вратата, изгледа присъстващите един по един, като се опитваше да прецени до каква степен представляват потенциална заплаха за него, след това уверено прекоси стаята и закрачи към бившия кабинет на Фармър. След него вървеше спретната, добре облечена жена малко над трийсетте.

Адамс познаваше Райд отдавна и както всички останали от полицията в окръг Кеймбридж, смяташе, че е истински задник. По всеобщо мнение повишението му се дължеше по-скоро на масонската ложа, към която принадлежеше, отколкото на способностите му като полицай.

Том не познаваше жената, но се досети, че вероятно е детектив инспектор Сара Холмс, която бе пристигнала в Кеймбридж малко след Райд. Очевидно работеха заедно от години, освен това злите езици говореха, че тя му е и любовница. Райд обаче беше много предпазлив и нямаше никакви доказателства за връзката им, само множество слухове и скрити нападки.

Бюрото на Фармър вече бе разчистено, а табелката с името й — свалена от вратата. Сякаш групов началник Хариет Фармър бе престанала да съществува само за една нощ.

Преждевременното й пенсиониране беше шокирало всички. Том смяташе, че й е близък, но тя не му бе споменала и думичка. Началникът на окръжната полиция трябваше да ги осведоми, но той дори не бе проявил вежливостта да им го съобщи лично, а им бе изпратил кратка бележка: „Групов началник Хариет Фармър е преждевременно пенсионирана от работа в полицията. От понеделник нейния пост ще заеме групов началник Райд“.

Адамс опита да й се обади по телефона, но се включваше само секретарят. Остави й съобщения, но тя не му позвъни в отговор. Отиде до дома й, но и това не даде резултат. Или не си беше вкъщи, или не отваряше вратата. Какво ставаше, по дяволите? В отчаянието си той толкова силно притисна молива към листа, върху който драскаше, че графитът се счупи.

Звукът привлече вниманието на сержант Чоки Уайт, който го погледна и попита:

— Знаете ли какво става, сър?

Детективът поклати глава:

— Нямам никаква представа.

Райд го повика от кабинета си:

— Том, може ли да поговоря с теб, ако обичаш?

Докато Адамс отиваше към кабинета на новия си началник, Уайт му метна кос поглед. Знаеше за какво ще стане въпрос. Райд искаше собствен помощник и той нямаше да бъде Том Адамс.

— Том, искам да те запозная с детектив инспектор Сара Холмс — каза Райд. — Тя се присъединява към екипа от днес.

Двамата инспектори се ръкуваха. Адамс си каза, че лицето й издава сурова жена, която му напомняше на змия, готова да те ухапе. Двамата с Райд напълно си подхождаха.

Шефът му направи знак да седне. Подходът му не беше особено изкусен.

— Том, както знаеш, от днес аз поемам разследването на убийството на Уест и като всяка нова метла, боя се, че ще трябва да поразчистя малко.

— Значи ме отстранявате? — попита Адамс.

— Точно така. Нищо лично, но искам да се обградя със свои собствени хора, а ти беше твърде близък с Фармър. Не става въпрос за личните ти качества и способности, просто така се стекоха нещата.

— И какво ще стане сега?

— Уредих преместването ти в южния участък. Ще поемеш работата на стария Сид Райд. Той е на служба повече от тридесет години и е решил да основе собствена охранителна фирма, господ да ни е на помощ. Смятам, че ще се справиш добре. Районът там е труден, тъкмо за човек с твоите способности.

Том си припомни думите на своя инструктор, когато започваше стажа си: „Ако успееш да се справиш в южния участък, значи можеш да се справиш с всичко. Там изпращат всички боклуци и отрепки от полицията: хора, които са разстроили системата, ядосали са шефа си или просто са арестували не когото трябва и не където трябва. Ако светът имаше задник, сигурно щеше да е на това място“.

Познаваше и Сид Райд. Сид напускаше тъкмо преди най-сетне да го изгонят. Вършеше всичко толкова погрешно, че дори снимките на стената му висяха накриво, но точно такъв беше и целият участък. Том знаеше, че трябва да се възползва от това по най-добрия начин и да се измъкне при първа възможност. Пол Райд никога не бе харесвал Фармър и всички, свързани с нея, затова той, Адамс, със сигурност се намираше на първо място в списъка на хората, от които искаше да се отърве.

Райд продължи: