Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Тя се приближи към библиотеката и прокара пръсти по гръбчетата на книгите.

— Какво правиш, когато си сам?

— Рядко съм сам.

— О, разбирам, жените се редят на опашка пред вратата ти, така ли?

— Де да беше! Не, просто съм много зает.

— Все някога си почиваш. Какво правиш тогава, когато останеш сам в апартамента?

— Опитвам се да го избягвам. Тук съм много самотен. Е, поне през повечето време.

Золхайм започваше да губи търпение.

— Не ти ли остава време да погледаш телевизия, да почетеш? Имаш някакви книги.

Той се засмя:

— Не мога да понасям британската телевизия, освен може би филмите по Агата Кристи. Предпочитам музиката.

— Но сигурно и четеш понякога?

— Най-вече доклади. А и се опитвам да съм в крак с новото законодателство.

Тя реши да го понатисне:

— Ами книги? Какви книги ти харесват?

— Защо е толкова важно?

— Не знам. Казват, че можеш да прецениш един човек по книгите, които чете.

Робърт застана до нея пред библиотеката.

— Нямам много време, освен когато съм в отпуск. Тогава се опитвам да намеря нещо, което да развива ума. Не мога да чета боклуци. Това какво ти говори за мен?

— Не много повече от онова, което вече знам.

Катрин се отчая. Нямаше представа как да измъкне от него още информация, без да се издаде. Затова се отказа, докато не обмисли нова стратегия.

Хамънд погледна към стенния часовник. Беше десет и двадесет.

— Господи, времето наистина лети, когато ти е приятно.

Той започна да оглежда стаята.

— Какво търсиш?

Отговори, без да вдига поглед:

— Писалката си. Сигурен съм, че беше у мен вчера сутринта, но…

— Върху нощното ти шкафче е. Видях я, докато се обличах.

— Благодаря.

Той влезе в спалнята и веднага забеляза, че леглото е оправено. Беше доволен, че е намерила време да разтреби, но едновременно с това се разтревожи.

Взе писалката си и се върна в дневната.

— Благодаря, че си оправила леглото, но чистачките щяха да се погрижат.

— Аз ти помогнах да го разтуриш, така че това бе най-малкото, което можех да сторя. Е, май ще е по-добре да вървя и да разбера какво е намислил Дойл. Ще се видим довечера. — Тя се приближи до Хамънд и го целуна по бузата. — При теб или при мен?

— При мен. Ще взема бутилка хубаво питие.

— Не е нужно да ме напиваш, но помага. Довиждане.

Веднага щом вратата се затвори зад гърба й, Робърт се втурна обратно в спалнята и опипа под матрака. За негово огромно облекчение, книгата беше там, където я бе оставил. За момент се бе усъмнил в сексуалния ентусиазъм на Золхайм и егото му вече се бе подготвило да понесе удара. Сега отново се успокои и разлисти страниците до листчето си. Беше на двадесет страници от мястото, където го бе оставил.

Седна на леглото и яростно удари по кувертюрата с юмрук.

Беше допуснал огромна грешка.

Том Адамс четеше доклада на Сам за белезите, които пушката за зашеметяване бе оставила върху врата на прасето. Това със сигурност даваше нова насока на разследването и с малко повече късмет, можеха да стигнат до още няколко имена.

Не че не разполагаше с предостатъчно. След като бе открито тялото на Стречъм, разследването стана два пъти по-сложно. Освен това вестниците ги нападаха, надигаха вой за някакво разрешение и правеха смътни намеци за некомпетентност. Главният инспектор бе включил в разследването и последните остатъци от вече доста понамалелия бюджет, но дори това можеше да се окаже недостатъчно. След още три дни премиите щяха да свършат и хората щяха да работят само срещу обещания за почивка по-късно — но никой не бе в състояние да каже кога точно щяха да я получат.

Засега просто проверяваха различните възможности и отхвърляха колкото могат повече работа, за да убедят пресата, че поне на хартия полицията прави всичко по силите си. Имаше решение да разпитат и да вземат показания от всички, които са били в базата в нощта на убийството и предния ден, и да въведат показанията им в компютъра с надеждата, че някои от тях ще се пресекат и евентуално ще се появи заподозрян. Стреляха до известна степен напосоки, но това бе всичко, с което разполагаха.

Помоли Дойл да му даде списък с военновъздушните бази на територията на САЩ, в близост до които са били открити труповете на останалите жени. Искаха да сравнят целия персонал на тези бази с военните в Лиймингъл и се надяваха да се появи някое общо име. Дойл го увери, че ФБР вече е правило това и е стигнало до задънена улица, но Адамс искаше да се заеме лично и Ед се съгласи. Повсеместните разпити по домовете на хората също бяха подновени, този път със съвсем различни въпроси. Те също трябваше да бъдат сравнени и да се види какво ще излезе. Това беше монотонната и, честно казано, ужасно скучната страна в работата на детективите, която никога не се показваше на телевизионния екран.