Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Рики също я прегърна.

— Благодаря ти за всичко, лельо Сам. Може би нямаше да се справя без теб.

— Не ставай глупав, разбира се, че щеше да се справиш.

Тя стисна ръката му и мушна вътре още петдесет лири.

— Мисля, че вече направи за нас предостатъчно — каза той. — Наистина няма нужда от това.

Опита се да й върне парите, но Сам не искаше и да чуе.

— Те са за разговорите, които ще проведеш с майка си и с мен.

— Ти ми даде фонокарта за тази цел.

— Може да я изгубиш, знае ли човек.

Началник-влакът наду свирката си, Рики и Трейси прегърнаха всички за последен път и скочиха във вагона. Секунди по-късно композицията напусна гарата и бързо набра скорост. Сам погледна към сестра си и видя, че по бузите й се стичат сълзи. Обгърна раменете на Уин и я притисна до себе си, когато влакът се изгуби от поглед.

— Не се тревожи прекалено за него — нежно й каза тя. — Проблемът не е в това дали Рики е готов за света, а дали светът е готов за него.

Уин опита да се усмихне. Хиляди млади хора постъпваха по същия начин всяка година и всички се връщаха благополучно у дома. Но за разлика от по-авантюристично настроената си сестра, тя никога не бе поемала по пътищата и някак не можеше да свикне с мисълта, че малкият й син се отделя от дома.

Сам пъхна ръка в тази на сестра си.

— Хайде, ела да пийнем по чаша чай. Казват, че кафенето тук е доста добро, а ако това ще те накара да се почувстваш по-добре — ти плати.

— Това определено ме кара да се чувствам по-добре.

Обърнаха гръб на пустите релси и се запътиха обратно по перона натам, откъдето бяха дошли.

Робърт върза възела на вратовръзката си и погледна към Катрин в спалнята. Очертанията на стегнатото й тяло под тънката завивка събудиха у него желание да се съблече отново и да легне до нея. Почти омагьосан, наблюдаваше как тя изви гръб и захапа долната си устна. По време на службата си бе спал с много жени. Някои от тях бяха привлекателни, други — не, но не помнеше някога през живота си да е срещал толкова зашеметяващо красива жена като Катрин в този момент. Сърцето му забиваше учестено само при спомена за допира на ръцете му до младото й тяло. Радваше се, че се бе поддържал във форма. Това, заедно с приятната му външност и чара, породен от искрения му интерес и любов към противоположния пол, му бе донесло траен успех с жените, независимо че вече бе на средна възраст.

Но колкото и да я желаеше, не беше сигурен, че ще издържи още един акт. Очертаваше се дълъг ден и той щеше да се нуждае от всички сили, които му бяха останали. Генерал Браун щеше да извърши последния си оглед, преди да отлети обратно за Щатите, а Робърт знаеше, че независимо колко добре е подготвено всичко, генералът все ще открие някакъв пропуск — дори само за да оправдае съществуването си.

Привърши с тоалета си и се приближи до Катрин. Наведе се и я целуна по устните. Преди да осъзнае какво става, ръцете й обгърнаха шията му, а устните й плътно се притиснаха до неговите. Опита да се изправи, но установи, че я повдига заедно със себе си, защото го бе стиснала силно и не го пускаше. Той се засмя и неохотно се освободи от хватката й, като я остави коленичила и тъжна на ръба на леглото.

— Ще се видим довечера — каза й.

Тя се излегна назад и го погледна с присвити очи.

— Може би.

Той изчака.

— А може и да се обадя на симпатичния доктор Стюърт, за да проверя как е.

Робърт не се остави да го подведе.

— Ще се видим довечера. И не се бави много — Дойл сигурно ще започне да те търси.

Излезе, тихо затвори вратата зад себе си и се запъти към кабинета си.

Катрин бавно се надигна от леглото и отиде в банята, за да се изкъпе. Прекара приятно предишния ден и нощта. Хамънд беше добър любовник, поемаше инициативата, но без да се налага, а за мъж на неговата възраст беше изключително издръжлив. Не бяха спали много и тя се чувстваше изморена, затова се надяваше Дойл да не й е подготвил твърде изморителна програма. Чудеше се дали да се види с Боб вечерта и реши да го направи. Щеше да си отспи, когато се върнеше в Щатите.

Влезе в хола, докато подсушаваше тялото си. Стаята беше голяма и за разлика от нейната, в която бе винаги разтурено, се намираше в идеален ред. Но не можеше да не забележи, че прилича по-скоро на кабинет, отколкото на дневна. Беше безупречно чиста. По стените бяха окачени снимки на Хамънд в униформа и по време на различни военни курсове заедно със свидетелствата, които бе получил от тях. Странно, но нямаше никакви фотографии на семейството му, на приятели или на приятелки. Различни сувенири красяха поличките на бюфетите и рафтовете: полицейски шлемове от Англия, Германия и Франция, а също и няколко от Щатите. Книгите му бяха предимно по военно право, но имаше и няколко с литературна критика, поезия и биографии на различни писатели.