Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

В едната си ръка Кинг държеше нещо, увито в бял плат. Сам беше любопитна, но не попита какво е то. Знаеше, че ако е нужно, той ще им го покаже, когато му дойде времето.

Управителят направи жест по посока на кланицата:

— Заповядайте насам и мисля, че ще успеем да се справим с демонстрацията съвсем бързо.

Сам последва двамата мъже и точно в този момент пристигна пратка овце и прасета. Тя беше свикнала със смъртта и не беше вегетарианка — дори много обичаше да си похапва месо — но се разстрои при вида на тези злочести същества, които изкарваха от камионите и повеждаха на заколение. Надяваше се поне преди това да са били гледани добре.

Пътят към кланицата минаваше през няколко халета, където животните и месото се намираха в различни стадии на обработка. Мястото никак не допадна на Сам. Миришеше на смърт, а жалното блеене и мучене на животните, подредени за клане, бяха наистина покъртителни.

В отдалечения край на скотобойната имаше малка кошара с най-различни по размер железни клетки. Отправиха се към малка клетка в средата на помещението, където имаше едно прасе. Клетката беше толкова малка, че животното не можеше да помръдне нито напред, нито назад, а само стоеше на място и мърдаше крака в отчаяно усилие да се намести удобно.

Кинг го погледна, но не със състрадание, а с нещо като задоволство. По гърба на Сам пробягаха тръпки и тя се запита какво ли са намислили двамата с Тревър. Управителят разви предмета, който носеше. Беше пушка с формата на буквата Y, с черно копче за спусък отстрани. От вътрешната страна на чатала имаше малки железни шипове. Кинг я подаде на Тревър, който я хвана пред Сам и натисна копчето. Последва мигновен блясък и силно пращене, когато тънка мълния от синьо-бяло електричество, прилична на светкавица, пробяга от едното до другото метално шипче на вилообразния край на уреда.

Стюърт се усмихна, забелязал слисаното изражение на колежката си.

— Това е зашеметяваща пушка.

Подаде я на Сам и тя я разгледа по-отблизо, като внимаваше да държи пръстите си далеч от спусъка.

— Помниш ли онази конференция за гражданските права, на която говорих? — попита той.

Тя кимна.

— Там ми показаха снимки на политически затворници, които са били измъчвани. Предимно физически — има държави, в които никак не си поплюват. Както и да е, забелязах, че някои от раните приличат на онези, които ми показа на снимките от аутопсията на Мери Уест, и на белезите, които самият аз видях по тялото на момчето, загинало, докато се опитвало да освободи хвърчилото си. Така че ги поразпитах за тях. Предизвикани са от такава пушка, която се притиска до плътта и след това се привежда в действие.

— Но откъде, по дяволите, някой може да се сдобие с такъв уред?

— Главно от нас. Изглежда, продаваме доста от тях.

Сам беше слисана.

— Като се контролира силата на тока, който се пуска през уреда, човек може или да предизвика сериозно нараняване — особено ако това чудо е допряно до някои уязвими части на тялото, или — ако е необходимо, да зашемети някого, да го нокаутира. Схващаш ли накъде бия?

Тя схващаше много добре.

— Нека ти покажа. Питър?

Кинг допря устройството до гърба на прасето и натисна копчето. Резултатът последва светкавично. Краката на животното се огънаха и независимо от ограниченото пространство, то незабавно се строполи на пода в безсъзнание.

Сам беше ужасена. Снимките биха били съвсем достатъчни, за да убедят и нея, и полицията. Тази демонстрация беше напълно излишна. Тя само задоволяваше любовта на Тревър към показността.

Той й кимна да се приближи и двамата коленичиха до все още гърчещото се животно.

— Убихте ли го? — попита тя Кинг.

— Не, госпожо, само го зашеметих леко. Ще се оправи след няколко минути.

— И тогава можете да го заколите?

Кинг сви рамене.

— Виж, виж това — настоя Тревър.

Сам погледна накъдето й сочеше. Отзад, на врата на прасето, имаше дълга следа от изгорено, досущ като онези, които бяха открили върху телата на Мери Уест и Стречъм.

Обиколката със Золхайм из Кеймбридж отне целия следобед и по-голямата част от вечерта. След като срещата им с груповия началник Фармър беше отменена, Дойл реши да прегледа бележките си, за да се увери, че не е пропуснал нещо, затова Катрин се оказа свободна следобед. Хамънд веднага откликна и снабдени с туристически пътеводител, двамата успяха да посетят всички стари колежи и дори няколко от по-новите, след което той я заведе на кратка разходка с лодка по Бакс, последвана от вечеря в малък интимен ресторант близо до моста „Магдалена“.