Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

— Е, какво можете да ни кажете? — попита Дойл.

— Смъртта е причинена от масивно увреждане на мозъка, когато задната част на черепа е била пронизана с това — отвърна Сам и вдигна пирона в прозрачното пликче. — Но не съм сигурна как точно е било извършено. Очевидно е била използвана огромна сила.

— Пистолет за пирони?

Всички се обърнаха към Хамънд.

— В базата имаше работници. Правеха ремонт в един от хангарите. По време на проверка преди няколко седмици забелязах, че използват пистолет за пирони.

— Но тогава откъде са следите от барут по черепа? — възрази Сам.

— Тези пистолети действат по почти същия начин, както обикновените, така че това е обяснимо.

С явно раздразнение в гласа Адамс каза:

— В списъка, който ми дадохте, нямаше никакви работници.

— Те не са от персонала на базата. Наемаме ги отвън, местни са. Освен това приключиха ремонта в деня преди убийството на Мери Уест.

— И не са съобщавали за кражба на пистолет за пирони?

— Поне на мен не ми е известно. Но в базата често стават дребни кражби и аз невинаги научавам за тях.

— Смятате ли, че можете да откриете нещо?

Сарказмът на Том напомни на Сам за Фармър. Може да не присъстваше от плът и кръв, но духът й несъмнено бе тук.

— Ще го направя веднага щом приключим — обеща Хамънд.

— Освен това искам името на компанията, която сте наели за ремонта.

Майорът кимна.

Сам отново се обърна към Дойл:

— Някои от предишните жертви убити ли са по този начин?

Той поклати глава:

— Не, всички бяха намушкани. Поне тези, при които успяхме да установим причината за смъртта. Другите бяха твърде разложени. Но нямаше никакви пирони, сигурен съм.

Адамс почти скочи от стола си.

— Какви други жертви? — вбесено попита той. — Ще ми каже ли някой какво, по дяволите, става тук?

Дойл побърза да го уведоми:

— Смятаме, че смъртта на Мери Уест и тази на Стречъм са свързани със серия убийства, които разследвам в Щатите през последните няколко години.

Том си рече, че Фармър се оказа права за причината, довела тук агентите на ФБР. Гневът му нарасна още повече.

— И ни съобщавате това едва сега?

— Щяхме да осведомим началничката ви тази сутрин, но срещата бе отменена.

— А междувременно сте решили да се разприказвате пред местната, приятелски настроена патоложка, преди да поговорите с нас.

— Нямаше смисъл да ви тревожим, ако се окаже, че сме допуснали грешка. Не искахме да изглеждаме като глупаци. Доктор Райън просто ни насочи в правилната посока. Сега сме убедени, че става дума за същия човек и ще се радваме да си сътрудничим с британската полиция.

— Браво на вас — кисело заяви Том и метна вбесен поглед към Сам.

Тя не му обърна внимание и каза:

— И върху тялото на Мери Уест, и върху това на Стречъм имаше белег като от изгаряне с ток.

Извади една снимка от папката върху бюрото си и я подаде на Дойл. Беше цветна фотография на белега, който бе открила на шията на Мери Уест.

— Виждали ли сте нещо подобно преди?

Той внимателно разгледа снимката, като я въртеше, за да я погледне от различни ъгли.

— Не съм съвсем сигурен, но смятам, че да. Ще трябва да се снабдя със снимки от някои аутопсии, за да съм сигурен. — Изсмя се кратко и добави: — Досега не бяхме ги свързвали.

Ед се ядосваше на самия себе си. Смяташе, че знае всичко за този убиец и за начина му на действие. Но не беше така и една жена го бе накарала да го разбере. Беше горчив урок за него.

Сам усещаше как вълнението й нараства.

— Можете ли да си спомните кои от жените имаха подобни белези?

— Не, по-скоро зависи от това дали патологът ги е забелязал, или не. Може да са били пропуснати или отметнати като случайни наранявания.

Тя си припомни собствените си първоначални предположения за тези рани и призна, че е напълно възможно.

— За колко време ще успеете да получите копия от снимките?

— Ще изпратя факс до Куонтико довечера. Ще отнеме няколко дни.

Адамс се намеси:

— Значи няколко от тези жени са имали подобни наранявания и ФБР изобщо не е направило връзката? Не говори добре за вас.

Все още беше бесен, задето са го държали на тъмно, и търсеше удобен случай да си отмъсти.

Дойл остана непоколебимо спокоен.

— Някои от жертвите бяха мъртви и погребани, преди ние да се намесим. Други бяха открити едва след като телата им бяха силно разложени, поради което бе невъзможно да се извлекат каквито и да е убедителни доказателства. Ако имахме щастливата възможност — колкото и неподходяща да е тази дума при дадените обстоятелства — да разследваме две убийства на едно и също място за кратък период от време и ако телата безпроблемно се разпознаваха като човешки, вероятно също не бихме пропуснали нищо.