Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Лиъм не бе в състояние да понесе това.

— О, по дяволите, защо пък да не го направим!

Сключи ръце зад главата й, отново я притегли към себе си и я целуна пламенно. След това я вдигна на ръце и я отнесе горе в спалнята.

Сам се събуди още по тъмно. Утринният концерт на птичките тъкмо бе започнал и изпълваше въздуха с приятно чуруликане. Обикновено това й харесваше, но не и днес. Беше твърде уморена.

Погледна настрани, за да види дали Лиъм все още е до нея, но той си беше отишъл. Една бележка стоеше облегната на бледорозова роза. Полетът му беше рано и той си бе поръчал такси за четири сутринта. Тя му каза да я събуди, но той бе решил да се измъкне тихомълком и да я остави да поспи. Като се вземе предвид състоянието й в момента, сигурно имаше право.

Бележката беше поставена на обратно по шеговития австралийски начин. Тя се надигна и я издърпа изпод розата. Макар цветето да бе красиво и уханието му да изпълваше въздуха, то, както всички диви рози, все още бе опасно и бодлите му лесно можеха да набодат и да разранят кожата й. Сам се зачуди дали не бе прибягнал до някоя поетическа ирония, за да се опита да й каже нещо. Бележката беше кратка:

Сам стана от леглото, приближи се до големия махагонов скрин и извади от най-долното чекмедже стара кутия от обувки. В нея пазеше всички писма и бележки, които й бе изпращал Лиъм през годините. Не бяха много и точно се побираха в малката кутия. Пусна вътре и тази бележка, усмихна се на спомените, които съдържанието й разбуди, и се зачуди кога ли ще види приятеля си отново. Най-вероятно след години.

Не съжаляваше, че се люби с него — в действителност й бе приятно. Чудеше се дали се дължи на факта, че не вижда от негова страна никаква заплаха. Той си тръгваше, така че нямаше опасност връзката им да се задълбочи. Може би тъкмо от такъв сексуален живот се нуждаеше: случайни срещи без никакви усложнения. Несъмнено подхождаше на начина й на живот, но какво щеше да прави за в бъдеще? В момента беше твърде изморена, за да се замисля над това. Пъхна кутията обратно в чекмеджето и влезе в банята, за да си вземе душ.

Когато Сам пристигна в моргата, цялата предварителна подготовка бе приключила. Всички проби бяха взети от тялото и предадени за съхранение, рентгеновите снимки бяха направени и трупът беше почистен. Каза си, че Фланъри и екипът му сигурно са работили цяла нощ, при това не за първи път. По някакъв начин Колин успяваше да внуши на хората си лоялност и любов към работата, които им даваха стимул да се трудят часове наред на най-неудобни места и да го правят с удоволствие.

Том Адамс чакаше пред моргата, когато тя нарочно мина точно покрай него и влезе в стаята. За нейна изненада, Фармър все още я нямаше. Трябваше да бъде тук в качеството си на главен следовател. Откакто правеше аутопсии, особено от такова значение, не помнеше Фармър да е пропуснала дори една. Вдигна поглед към галерията. И отново, за своя изненада, съзря там Дойл, Золхайм и Хамънд. Реши, че сигурно са оправили отношенията си с Том, но това не значеше, че са му разкрили съществена информация по случая.

Студеното и посивяло тяло на Стречъм лежеше върху масата от неръждаема стомана, а главата му беше леко повдигната на пластмасово блокче. Сега поне изглеждаше като човешко същество, а не като злокобното привидение, което я бе посрещнало на дъното на отходната шахта.

Бързо проведе основния преглед, отбеляза теглото и ръста му, разгледа и измери видимите наранявания по цялото тяло. След това Фред обърна трупа на една страна и й даде възможност ясно да го огледа отзад. Отначало нищо не привлече вниманието й, но тъкмо когато помощникът й се канеше да го върне в първоначалното му положение, Сам забеляза нещо.

— Налице е малка, тънка следа от нараняване върху задната част на врата — Фред й подаде линийка и тя измери белега, — дълга два инча и половина.

Върна му линийката и продължи:

— Белегът е почти идентичен с открития върху тялото на Мери Уест, но е на друго място.

Дръпна се от масата.

— Искам снимки на раната, моля.

Съдебният фотограф се приближи и засне няколко кадъра. След като приключи, Сам продължи. Взе проби изпод всички нокти и ги подряза. След това силно разчеса окосмените участъци — и главата, и срамните части. Всичко бе поставено в торбички за веществени доказателства и запечатано за по-нататъшен анализ. После Фред й подаде тампони с различна дължина. Сам ги взимаше един по един и ги прокарваше във вътрешността на носа, устата и ануса на Стречъм.