Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Когато пъхна тампон дълбоко в пениса, Адамс сведе поглед надолу. Беше наблюдавал тази процедура много пъти, но все още целият се разтреперваше.

Сега идваше ред на черепа. Сам вече бе разгледала рентгеновите снимки и бе видяла, че в главата на Стречъм има някакъв твърд предмет. Когато прегледа тялото за първи път, сметна, че раната на главата е предизвикана от куршум, но предметът, пронизал мозъка, беше твърде дълъг, тънък и тъп в единия край. До този момент не беше виждала подобно нещо и нямаше търпение да разбере какво е.

Отдръпна се, докато Фред първо подряза, а после обръсна косата около раната. Като приключи, Сам измери първо диаметъра на раната, а след това разстоянието от нея до върха на дясното ухо и до средата на главата.

— Раната е с диаметър три четвърти инча — продиктува тя, — на четири инча зад дясното ухо и на шест и половина инча от върха на главата.

Тези измервания помагаха да се установи положението на раната върху главата и даваха възможност на съдебните заседатели, които не са специалисти, да разберат точно къде се намира.

Сам насочи вниманието си към входната рана и я прегледа с просто око, а после и с пръсти.

— По черепа има следи от барут, които показват, че изстрелът е бил произведен отблизо, вероятно от упор.

При нормални обстоятелства би очаквала да има повече следи от барут, но предвид мястото, където бяха открили тялото, можеше да се приеме, че те вероятно са били отмити или дори изтрити.

— Кожата около центъра на раната е изопната, гладка и кафеникава на цвят. Освен това е охлузена и нацепена на няколко места.

Фред й подаде скалпел. Тя направи два разреза — по един зад всяко ухо, след това прокара острието през горната част на главата и ги свърза. Започна да опипва скалпа само с пръсти, като смъкваше кожата надолу, за да оголи черепа. Отново измери и прегледа входящата рана. Този път белезите бяха неправилни и нащърбени, а следите от счупванията, предизвикани от металния предмет, се разпростираха радиално навън от отвора. Черепът обаче беше цял и това я улесняваше. Раните, предизвикани от силен удар, можеха да строшат костта и единственото нещо, което крепеше парченцата заедно, беше кожата. След като я отстранеше, костта се разпадаше в ръцете й. Фред й подаде трион и тя започна да реже около покрива на черепа.

В галерията Дойл направи гримаса. Звукът от триона винаги му напомняше за зъболекарска машинка, а тъкмо тя бе причината да не търси стоматологична помощ повече от десет години.

Фред отстрани черепния покрив и го постави върху един поднос. Сам започна да преглежда мозъка. Беше отекъл и зле разбъркан от проникването на острието, с увредени участъци и разпокъсан в различни посоки. Виждаше върха на предмета. Беше потънал на няколко сантиметра в окървавените останки от сивото вещество. Тя пъхна пръсти в меката тъкан и внимателно издърпа предмета навън.

Адамс пристъпи напред, а в галерията Дойл изпъна шия, за да види, и двамата заинтригувани като Сам да узнаят какво е. Тя го постави в дланта си и им го показа. Не беше някакъв специален куршум, както очакваха детективите, а дълъг два инча зидарски пирон.

Когато се върна в кабинета си, Сам вдигна прозрачното найлоново пликче към светлината и разгледа отблизо предмета в него. Неведнъж се бе сблъсквала с озадачаващи и странни смъртни случаи, но никога досега не бе виждала мъртвец, чийто череп е бил пробит с пирон. Като вземеше предвид обстоятелствата около смъртта на Мери Уест, Сам смяташе, че би било по-вероятно да открият Стречъм прободен в сърцето.

Почукване на вратата извести за пристигането на Адамс, Дойл, Золхайм и Хамънд. Влязоха в стаята на няколко крачки зад Джийн, която с жест ги покани да седнат на креслата в средата на кабинета.

— Чай? — Гласът на секретарката прозвуча делово, както винаги.

— Бих предпочел кафе, госпожо, ако е възможно.

Дойл се държеше необичайно почтително. Джийн влияеше на хората по този начин. Те сякаш се бояха от нея.

— Разбира се. В такъв случай — кафе. За всички ли?

Останалите кимнаха, тя излезе и плътно затвори вратата зад себе си.

Сам попита Адамс:

— Къде е групов началник Фармър?

— Заета е другаде.

В действителност той нямаше никаква представа къде е Фармър, но не искаше да го признае пред американците. Обаждането от началника на полицията потвърждаваше, че дори и най-висшите шефове не знаеха къде се намира тя. Том реши да изчака до края на деня, преди да започне да я търси. Ако се бе захванала с някакво независимо разследване, нямаше да му бъде особено признателна за намесата.