Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Сам бързо огледа стените и пода, търсейки знака омега или някаква бележка. Нямаше нищо. Тя отвори чантата си и извади бележник и химикалка. Беше безсмислено да използва касетофона: нищо нямаше да се чува през маската. Носът вече започваше да я сърби досадно като счупен и гипсиран крайник.

Мястото й за работа беше съвсем ограничено. Щом помръднеше, тялото й се опираше в стената или в пода и върху костюма й се лепваха част от нечистотиите, с които бе покрито всичко. Те се стичаха по стените и бавно капеха в шахтата.

Макар Стречъм да бе изчезнал едва преди седмица, тялото му вече бе доста разложено. На места плътта му бе дори наръфана от многобройните плъхове, които обитаваха канализацията. Докато работеше, Сам чуваше как цвърчат и драскат, сякаш се оплакват от нарушеното си спокойствие. Силните прожектори, поставени в отходната шахта, засега ги държаха настрана, но тя се чудеше колко дълго ще продължи това. Плъховете бяха дръзки и упорити твари, които бързо се адаптираха към всякакви условия. Спомняше си, че полицаи и оперативни работници й бяха разказвали как им се е налагало да ги разгонват от труповете с лопати и палки. „Плъхове, големи колкото човешка глава“, беше ги описал един от тях. Тя потръпна и се надяваше да приключи, преди животинките да се върнат на недовършеното си пиршество.

Тялото беше не само силно разложено, но и покрито с дебел слой тиня, която се бе наслоила върху останалата част от шахтата, и това затрудняваше първоначалния оглед. Сам не можеше да почисти местата, които искаше да огледа, защото се боеше да не би заедно с това да унищожи и важни доказателства.

Започна да пише: „Канализацията под американската военновъздушна база Лиймингъл, 22:42 часа, 30 май 1996 година. Тялото е на бял мъж, вероятно на авиатора Рей Стречъм. Останките са силно разложени и нападнати от гризачи, сигурно плъхове“.

Внимателно обърна главата му на другата страна и потърси някакви наранявания. „От дясната страна на главата има… — премери с шестинчова прозрачна линийка — … половининчова рана, вероятно от огнестрелно оръжие. Необходим е по-задълбочен преглед, за да съм напълно сигурна.“

Премина към следващата част: „До главата на жертвата има прозрачна найлонова торбичка, част от която е притисната под главата“. Леко разтвори пликчето с линийката си. „Вътрешността на торбичката е опръскана с кръв.“

Макар да беше само предположение от нейна страна, беше сигурна, че торбичката е била нахлузена върху главата на Стречъм, след като е бил застрелян. Това обясняваше липсата на кръв на мястото на убийството. Прегледа останалата част от тялото, но предвид състоянието му, в момента не можеше да направи много. Трябваше да се изчака, докато извърши аутопсията.

Тъкмо започна да прибира нещата си, когато от другия край на дългия канал нещо внезапно се стрелна към нея. Мярна го само за миг на светлината, проникваща през шахтата между тръбите, преди то — каквото и да беше — да изчезне в околните сенки. Но и това й бе предостатъчно: дори не затвори чантата си както трябва, скочи на първото стъпало на стълбата и се покатери по най-бързия възможен начин, признателна на протегнатите ръце на двама оперативни работници в бели костюми, които я издърпаха от шахтата, преди те самите да се спуснат в противната клоака.

Сам свали маската си, широко отвори уста, започна да поема големи глътки въздух и остави нощният бриз да разхлади лицето й. Носът я сърбеше и тя в последния момент се сети да свали гумените ръкавици, преди да го почеше, за което копнееше вече четвърт час.

— Долу е малко гадничко, а?

Вдигна поглед и видя Колин Фланъри.

— Малко ли? Ще бъда искрено учудена, ако плъховете не изядат поне един от оперативните ти работници.

Фланъри се засмя. Сам рязко смъкна защитния си костюм и изрита надалеч ботушите, нетърпелива да се отърве от мръсотията и вонята, които проникваха във всички пори на кожата й. Той грижливо събра екипа й и го пъхна в черен плик за съхранение на веществени доказателства.

— Извинявай — виновно въздъхна тя.

Той разбираше състоянието й.

— Поне не беше изкормен.

— Да, сигурно и на това трябва да се радвам. След колко време ще извадите тялото?

— Все още не сме приключили с канализацията. Да кажем, след няколко часа. Няма да е много лесно.

— Винаги е така.

— Да. Кога смяташ да направиш аутопсията?

Сам погледна часовника си.

— Вече е доста късно, а аз направо съм капнала. Нека оставим за утре, става ли?