Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Том Адамс метна поглед към Сам, която изобщо не изглеждаше доволна да го види.

— Пак старите номера, а, доктор Райън?

Вонята от тоалетните в спортната зала беше отвратителна и с всеки изминал ден все повече се засилваше. Най-накрая стана невъзможно да се изиграе финалният мач за интеркупата, защото съблекалните бяха станали неизползваеми. Наложи се да повикат специалист.

Джим Смит беше водопроводчик в района вече четиридесет години и сериозно се замисляше дали да не се оттегли. Носеше се слух, че орязването на разходите в американската военновъздушна база подсказва скорошното й закриване и понеже — подобно на много други местни жители — Джим разчиташе на нея, за да изкарва прехраната си, реши, че ще е по-добре да се оттегли навреме.

Опита се да отпуши мъжката тоалетна, но независимо че посвети на това няколко часа и приложи всичките си технически умения, не постигна никакъв резултат. Не му оставаше нищо друго, освен да слезе в канализацията и да провери лично какъв е проблемът. Отвори шахтата и се заспуска надолу. Поне тръбата беше сравнително голяма.

Слезе от последното стъпало на стълбата и освети с фенерчето си наоколо, докато намери отточната тръба на залата. Приведе се ниско и насочи лъча по протежение на тръбата. Само след няколко метра попадна на нещо голямо, което препречваше пътя. Поне откри причината за проблема.

Той пролази в тръбата и сграбчи предмета. На пипане беше подобен на мокър плат, нагънат и след това натъпкан плътно в тръбата. „Някой вероятно демонстрира извратено чувство за хумор“, помисли си той. Дръпна и за негова изненада, вързопът веднага поддаде.

Внезапно отклещилата се преграда и силата на струята, която незабавно нахлу в тръбата, рязко запратиха Джим назад, към по-отдалечената стена, и почти му изкараха въздуха. Моментално осъзна каква глупост е извършил. Заклещен отвсякъде, той опитваше да си поеме дъх и едва не повърна от отходните води, които го заляха право в лицето. Взе фенерчето си и отново освети канала, за да се увери, че препятствието е отстранено напълно. Протегна ръка и докосна нещо плътно, но меко. Можеше да бъдат стотици неща, кое от кое по-противни.

Той изтри мръсотията от очите си и погледна към дланта си, която силно бе притиснал към мека, широко отворена уста, а пръстите му висяха в кухините, които някога бяха приютявали очите на Рей Стречъм. За пръв път през живота си Джим Смит изпищя.

Сам бе попадала на не едно необикновено местопрестъпление, но дори и тя за пръв път слизаше в канализацията под земята. Пристигна едновременно с Том Адамс и останалите от отдел „Убийства“, защото получи съобщението в кабинета си, когато детективът бе там.

Позвъняването дойде тъкмо навреме и предотврати нещо, което би могло да прерасне в грозна сцена. Сам не помнеше да е виждала Том толкова ядосан. Не се разкрещя, не се разфуча, но върху лицето му беше изписана вътрешната борба, която водеше, за да се овладее. Тя знаеше, че в крайна сметка ще се наложи да се изправи пред него и открито да му каже защо е нарушила правилата и е позволила на Дойл да огледа тялото на Уест, но й се искаше да го отлага колкото е възможно по-дълго. Така щеше да му даде време да се успокои, а на себе си — да измисли приемливо обяснение.

Докато минаваха през портала на базата, Сам изпита силно усещане за deja vu 8 8 Вече преживяно (фр.). — Б.пр. . Както преди, Колин Фланъри и хората му вече бяха тук, щъкаха напред-назад като мравки, разпъваха ленти, поставяха прожектори и платформи за стъпване. Макар привидно да цареше хаос, зад цялата дейност се криеше отработена и впечатляваща организация.

Фланъри й подаде бял защитен костюм, чифт високи ботуши, шапка и маска за еднократна употреба.

— Долу е доста противно — каза той. — Не искаме да ти се лепне някоя гадост, нали?

Тя му се усмихна, но вътрешно изстена. Мразеше хирургическите маски: бяха неудобни и й пречеха да диша. Често се чудеше как ги понасят хирурзите, особено по време на по-дългите и сложни операции.

Шахтата беше дълбока около тридесет и пет метра, а по дъното й минаваше голяма отходна тръба. Вътре беше спусната метална стълба, по която Сам и Фланъри бавно слязоха долу. Щом стигна дъното, тя стъпи върху една от платформите, поставени стабилно около тялото на Стречъм.

Силната струя в отпушения канал бе изхвърлила тялото от тръбата и то лежеше разкъсано и обезобразено на дъното на шахтата. Ръцете на Стречъм бяха свободно отметнати над главата му, а краката му бяха сгънати и насила извити зад гърба му като в някаква зловеща йогистка поза. Изглеждаше като ужасяваща парцалена кукла, която някое разглезено дете е захвърлило в шахтата в пристъп на буйство.