Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

— Според мен, инспекторе, Вашингтон се отнася със загриженост към този проблем. Американски авиатор убива местно момиче. Подобно нещо не се приема добре, особено след случая с Япония. Вероятно не по-малко от самите вас искат проблемът да се разреши.

— Тази година в САЩ предстоят избори, нали, сър?

Къли кимна.

— Значи е време за сурово отношение към престъпниците, така ли?

Полковникът настръхна.

— Убеден съм, че това няма нищо общо.

— В такъв случай защо ФБР изпраща двама топследователи от Отдела за изследване на човешкото поведение? Чуйте ме, сър, ако тук става нещо, за което не сме осведомени, ще видите с очите си какво означава „загрижеността“ на британските власти.

— Убеден съм, че няма нищо подобно, инспекторе, просто незначителна презокеанска помощ. Най-добре ще бъде по този въпрос да разговаряте направо с двамата агенти.

— Точно това възнамеряваме да сторим. Просто се надявах, че ще бъдете в състояние да ни спестите малко време.

Къли се почувства неловко. Това не беше причината, поради която се реши да разговаря с тях. Искаше той да извлече някаква информация от британските полицаи, а не да стане обратното.

— Кога очаквате да се върнат? — попита Адамс.

— Предполагам, че зависи колко ще продължи беседата. Такива неща обикновено траят дълго, сигурно го знаете.

— Каква беседа, сър? Къде? — попита Фенуик. Острият й тон подсказа на Къли, че е постъпил неразумно. Но вече бе сгазил лука и не можеше да се измъкне.

— Доктор Райън изнася някаква лекция в колежа „Уодингтън“, май по история на изкуството. Аз самият исках да отида, но съм твърде зает.

Том си спомни, че Сам му беше казвала за това и че веднъж я бе сварил да работи върху доклада си в два часа през нощта. Наложи се да я отнесе на ръце до спалнята, защото иначе изобщо нямаше да си легне. Това беше хубав спомен, искаше му се да може да го забрави.

Насили се да се върне към действителността.

— Кога ще завърши беседата, сър?

— Нямам представа, но сигурно ще ви осведомят, ако позвъните в колежа. Мисля, след това ще има коктейл. Цялото мероприятие ми се стори типично английско.

Адамс нямаше особена нужда от тази информация. Вече знаеше къде може да намери Сам. Изправи се и каза:

— Благодаря, че ни приехте, господин полковник. Убеден съм, че ще се срещаме често през следващите няколко седмици.

Това прозвуча като заплаха на Къли и той отвърна:

— Нямам никакви правомощия върху действията на агентите от ФБР. Те са под друго разпореждане. Надявам се, че не е проблем.

Том се ръкува с него, без да отговори, и двамата детективи напуснаха кабинета.

След като си тръгнаха, Къли вдигна слушалката:

— Свържи ме с колежа „Уодингтън“.

Сам се обади на Фред от мобилния си телефон на път за моргата и го попита дали има нещо против да дойде и да й помогне. Не можеше да му плати, но му предложи в замяна допълнителен почивен ден и това явно свърши работа. Фред живееше в малка къща на около километър и половина от болницата. Всеки ден идваше на работа с велосипед, независимо какво бе времето. Беше странна птица, но Сам го харесваше.

Той беше в моргата и тялото на Мери Уест вече бе подготвено, когато Сам и останалите пристигнаха. Бързо се преоблякоха и влязоха в моргата. Дойл се запъти право към тялото и започна огледа. Записваше наблюденията си на малък касетофон, който извади от грамадния си джоб.

Сам реши да им припомни правилата:

— Само гледате, нали?

Агентът кимна и продължи:

— Тялото е на бяла жена, около двадесетгодишна. Средна на ръст и на тегло, нормално развита…

Изчака го и наблюдаваше как той провежда своя кратък, но прецизен оглед. Когато стигна до шията на Мери Уест, Дойл с особено внимание разгледа белега, който бе забелязала и тя по време на аутопсията.

— Имате ли представа какво го е причинило? — попита той.

— Надявах се вие да ми кажете.

Ед се обърна към нея:

— Виждал съм подобно нещо и преди. Имаше го на няколко от другите тела, които не бяха твърде разложени.

Сам се приближи и застана до него.

— Изглежда като изгорено, но досега още не съм успяла да установя причината.

— Възможно е, но трябва да знаем със сигурност.

Тя беше впечатлена. Независимо от ръста си, агентът беше пъргав и разглеждаше тялото с някакво благоговение. От време на време спираше, изстрелваше по някой въпрос към нея и преди да продължи, изчакваше тя да му даде задоволителен отговор. Цялата процедура продължи около двадесет минути и според Сам той не пропусна абсолютно нищо. Изключи касетофона си и започна да се съблича, докато Фред увиваше и изнасяше тялото.