Найджел Маккрери - Предсмъртни писъци

Тя изчака Дойл да се настани удобно и каза:

— Да минем на въпроса.

Агентът заговори:

— От няколко години разследвам серия убийства, извършени в различни щати. Отначало полицията не успя да открие връзка между тях, но постепенно, с помощта на ПОН — нашия компютър, очертахме модел, от който стана ясно, че вероятно убиецът е един и същ.

— Колко убийства смятате, че е извършил?

— Дванадесет или приблизително толкова.

— Приблизително ли? Защо не можете да кажете със сигурност?

— Някои от труповете бяха открити много след изчезването на жертвите, затова голяма част от доказателствата бяха заличени под влиянието на различни вещества, животни и насекоми. Бяхме принудени да разчитаме на догадки, но вероятно има още три или четири убийства.

Сам ставаше все по-заинтригувана.

— И какъв модел очерта ПОН?

— Всички жертви са били убити или са изчезнали близо до военновъздушни бази на САЩ. Всички са били умъртвени с нож, вероятно с назъбено острие, а бъбреците им са били извадени.

— Значи предполагате, че вашият убиец вече е от тази страна на океана?

— Да, но не мога да бъда напълно сигурен, докато не видя тялото и снимките от местопрестъплението.

Той лъжеше. Сигурен беше, че става дума за същия убиец, но се нуждаеше от причина да изиска цялата информация и документация по случая.

— Затова се чудехме дали… — намеси се Хамънд.

— … не бих ви показала тялото на Мери Уест и снимките, така ли?

Робърт кимна. Дойл и Золхайм мълчаха, доволни, че той ще се оправя с доктор Райън.

— Знае ли групов началник Фармър, че сте тук? — попита Сам.

— Да — отговори Дойл. — Ще се срещнем с нея утре сутринта.

— В такъв случай не бихте ли могли да изчакате дотогава?

— Не съвсем. Колкото по-рано разбера какво се е случило, толкова по-бързо ще мога да реагирам и — надявам се — да предотвратя това да се случи повторно.

Дойл се оказа изправен пред дилема. Разбира се, не искаше да става друго убийство. Не беше толкова коравосърдечен, че да пожелае някому подобна смърт. От друга страна, макар да усещаше, че затягат обръча около престъпника, напредваха толкова бавно, че той се съмняваше във вероятността да го заловят, преди да извърши още едно убийство.

Сам го откъсна от мислите му:

— А Стречъм?

Дойл изчопли парченце сандвич от зъбите си.

— Никога не казвам „никога“, но неговият психологически профил не съвпада с този на човека, когото търсим.

— Значи смятате, че не е той, така ли?

— Не съм казал подобно нещо. Психологическите профили, както и всички останали следствени методи, не са безпогрешни. И преди сме се заблуждавали. Все още не бих го елиминирал.

— Откъде е той?

Дойл дояде сандвича си и едва тогава отговори. Това бяха най-миниатюрните хапки, които беше виждал през живота си. Казваха, че британците са големи скъперници и май наистина беше така.

— Роден и израснал в Ню Йорк.

— Има ли някаква връзка с южните щати, например Джорджия?

Той я погледна изпитателно.

— Не ми е известно. Защо? Разполагате ли с нещо, което ние не знаем?

Сам отрече. Все още не искаше да споделя с него откритията си.

— Изнасилил ли е някоя от другите жертви? — попита тя.

Дойл поклати глава.

— Защото Мери Уест е била изнасилена.

— Знам, прочетох го в доклада ви. Това е извън профила му, но не е невъзможно. Серийните убийци са различни, както всички останали хора. Искам да кажа, че някои са по-умни от други.

— Значи могат да променят методите си?

— О, да! Те не искат да бъдат заловени. Достатъчно е само да прочетат някоя от книгите, написани от по-прочутите ми колеги, и ще са в състояние да объркат повечето от нас. Могат да променят начина или района си на действие, типа жертви. Така става трудно убийствата дори да бъдат свързани едно с друго, камо ли да заловим копелето.

— Може би Стречъм е един от тези умници, затова полицията не е успяла да го залови досега.

— Възможно е. От сведенията, които току-що получих от Бюрото, разбрах поне, че той е способен да извърши изнасилване. Научих, че сте успели да вземете проби от спермата в тялото на Уест. Кога ще получите резултатите от ДНК теста?

Сам сви рамене:

— Те са от първостепенна важност, но все пак може да отнеме известно време. Това е нещо, което не можеш да претупаш, иначе има опасност пробите да бъдат замърсени.

При нормални обстоятелства не би допуснала те да припарят и на километър от базата без съответното разрешение. Не беше привърженица на безсмислената бюрокрация — черта, която неведнъж досега й бе навличала неприятности и тя често се бе оказвала безпомощна да се справи със закъсненията, предизвикани от нуждата да се спазва протоколът — но въпреки това стриктно следваше изискванията за секретност и сигурност. Този случай обаче беше различен. Сега полицията и обществото имаха нужда от цялата помощ, която можеха да получат — било чрез официалните канали, било по друг начин.